Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на М.С срещу решение № 1098 от 17. 05. 2019 г. по адм. дело № 115/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на М.С срещу уведомително писмо изх. № 02-160-6500/8333 от 12. 11. 2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е извършено намаление на финансовото подпомагане на жалбоподателя по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските район за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2016 със сума в размер на 978, 39лв.
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът не е обсъдил и анализирал всички сочени от него пороци на административния акт и е достигнал до необосновани правни изводи. Намира, че противно на приетото от съда, в оспореното уведомително писмо не се съдържат конкретни фактически и правни основания за извършената редукция на сумите за финансово подпомагане. Тази немотивираност на акта е ограничила правото на защита на оспорващия, т. к. той не е могъл да разбере на какво основание площта от 0, 29 ха е отпаднала от площите, допустими за подпомагане за кампания 2016 година. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и му се присъдят направените разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, не е изразил становище по нея.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съдът е установил точно релевантните фактически обстоятелства по делото и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт.
Съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят М.С е подал заявление УИН № 16/240616/69839 от 22. 06. 2016 г., с което е заявил земеделски площи за финансово подпомагане за кампания 2016: схема за единно плащане на площ (СЕПП), схема за преразпределително плащане (СПП), зелени директни плащания (ЗДП), схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (СЗ), схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНПДП), схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) и мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, за описаните в същото земеделски площи. Общата площ, заявена от М.С за финансово подпомагане по мярка 11е 2, 39 ха.
С уведомително писмо изх. № 02-160-6500/8333 от 12. 11. 2018 г. на ДФ „Земеделие“ бенефициерът е уведомен, че част от заявената за подпомагане площ в размер на 2, 1 ха е одобрена за участие по мярка 11, за която е оторизирана сума за изплащане в размер на 1709, 37лв. Останалата площ в размер на 0, 29 ха е отпаднала от площите, допустими за подпомагане за кампания 2016 г. от одобрения със заповед № РД46-141 от 01. 03. 2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите окончателен специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2016 година, поради което се налага санкция за наддеклариране в размер на 978, 39лв.
За изясняване на спорните въпроси по делото съдът е допуснал и приел съдебно – техническа експертиза.
Според данните по административната преписка и експертното заключение, М.С е декларирал 8 бр. земеделски парцели, от които заявени по мярка 11 „Биологично земеделие“ са парцел 00672-71-13-1, землището на с. А. с площ 0, 76 ха, парцел 00672-496-19-1, землището на с. А. с площ 0, 95 ха и парцел 66442-31-1-2 в землището на с. Ц. С с площ 0, 68 ха. От заявените площи за финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ е изключена площ в размер на 0, 29 ха, която не попада в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2016, одобрен със заповед № РД46-141 от 01. 03. 2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В експертното заключение е посочено, че разликата между декларираната и установената площ за подпомагане в размер на 0, 29 ха представлява в процентно отношение 13, 81 % наддекларирана площ към установената за подпомагане. Към заключението вещото лице е приложило 2 бр. цветни копия от ортофотокарта, на която са означени заявените парцели и допустимия слой за подпомагане, видно от които изключените от допустимата за подпомагане площ от парцел 00672-71-13-1 представлява ивица необработваема площ, а от парцел 66442-31-1-2 – площ, обрасла с храсти, която не се използва за селскостопанска дейност.
При тези фактически установявания, които касационната инстанция намира за съответни на доказателствения материал по делото и споделя изцяло, съдът от правна страна правилно е приел, че не са налице основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК за отмяна на оспорения административен акт.
Правилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че по заявлението на бенефициера са извършени административни проверки по данните в ИСАК, въз основа на които е установен процентът на наддекларираните площи спрямо одобрените за подпомагане такива. Съдът аргументирано е отхвърлил като неоснователно възражението на оспорващия за нарушение на процедурата поради липса на извършена проверка на място, като е посочил, че съгласно чл. 74, параграф 1 и 2 от Регламент 1306/2013, на заявлението за помощ се извършват административни проверки, като тези проверки се допълват от проверки на място, т. е. същите не са задължителни във всеки отделен случай. Удостоверяването на спазването на критериите за допустимост е възможно чрез административни проверки и проверки на място, като извод за изпълнението на изискванията за подпомагане може да се изгради и само въз основа на извършена от органа проверка, включваща автоматично географско сравнение в системата ИСАК. В случая съдът правилно е приел, че от извършената административна проверка точно са установени референтните площи и проверката на място не би довела до различен фактически и правен резултат.
Съдът мотивирано е посочил, че оспореният акт отговаря на изискванията за форма и съдържание. В същия, в табличен вид и пояснения към отделните колони от таблицата конкретно са отразени фактическите и правни основания за изключване на площта от 0, 29 ха от одобрените площи за финансово подпомагане. Правилни са изводите на съда относно релевантното значение на одобрения специализиран слой със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, която не е била оспорена от жалбоподателя и по отношение на него е влязла в сила. С оглед влязлата в сила заповед, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г., Разплащателната агенция, действайки в условията на обвързана компетентност, правилно е определила площта, допустима за подпомагане, като е направила редукция за площта от 0, 29 ха, която не попада в одобрения специализиран слой. Тези фактически и правни обстоятелства коректно са съобразени от административния орган при издаване на оспореното уведомително писмо.
Правилни са изводите на съда за материална законосъобразност на обжалвания акт. В уведомителното писмо, в разясненията към графа 7 от таблица 1 – площ на парцел след извършени административни проверки, е посочена като правно основание за отказа разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22. 08. 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, съгласно която въз основа на получените съгласно ал. 5 специализирани слоеве и извършените повторни административни проверки Разплащателната агенция може да извърши отказ, частично или пълно плащане на площ. Както се посочи, по заявлението на оспорващия е извършена задължителна проверка в ИСАК, в съответствие с чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕС) № 1306/2013, при която е установена наддекларираната площ. Поради това съдът обосновано е достигнал до извод, че са налице фактическите и правни основания за постановения отказ за одобрение на площ от 0, 29 ха и намаляване на заявената сума за финансово подпомагане.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил събрания доказателствен материал по делото и е извел погрешни правни изводи. При решаване на спора съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, събрал е всички относими доказателства и въз основа на коректния им и подробен анализ обосновано е приел, че не са налице основания за отмяна на обжалвания административен акт. Не се споделят също доводите на касатора за неяснота на волята на административния орган и на правните съображения при прилагане на нормативните разпоредби в уведомителното писмо. Тези оплаквания са насочени към законосъобразността на административния акт и са били предмет на проверка и обсъждане от решаващия съд, който е извел аргументирано заключение за съответствие на акта със законовите изисквания за мотивираност. Правните изводи на съда в тази насока почиват на данните по делото и са съответните на релевантните нормативни разпоредби.
Предвид изложеното, съдът правилно и обосновано е отхвърлил оспорването на М.С на уведомително писмо изх. № 02-160-6500/8333 от 12. 11. 2018 г. на заместник изпълнителни директор на ДФ „Земеделие“.
С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касационният жалбоподател следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, на юридическото лице – ДФ „Земеделие“, в чиято структура е административният орган, издател на акта, разноски за касационната инстанция в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1098 от 17. 05. 2019 г. по адм. дело № 115/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА М.С да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.