Образувано е по касационната жалба на О. Б, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощник, против решение №787/ 11. 06. 2019 г., допълнено с решение №1176 от 7. 10. 2019 г., по адм. д. №546/2019 г. на Административен съд София област, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение № РД-02-36-107/21. 01. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020” досежно установените нарушения при проведена открита процедура по възлагане и приложения процентен показател на финансовата корекция и го е изменил в частта за определената основа на финансовата корекция. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички негови възражения относно процедурата и формата на административния акт, размера на финансовата корекция. Според касатора съдът не е обсъдил твърдението за смесване на отказите за верификация на разходи и извършването на финансови корекции, както и че нарушенията неправилно са квалифицирани като нередности по т. 9 и т. 10 от Раздел I „Обявление и документация за обществена поръчка /процедура за избор с публична покана“ към приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата/, тъй акто същата е приета след извършване на нарушенията. Съдът не е съобразил, че в решението за определяне на финансова корекция не е посочено правното основание, а настъпването на вреда не следва да бъде презюмирано, не се доказва причинно-следствена връзка между твърденията за нарушения и крайния извод за нарушение на принципа на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП; незаконосъобразно в основата на корекцията е включено и националното финансиране и финансовата корекция не съответства на целта на закона. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и спорът да бъде решен по същество с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 г. - 2020 г., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
С обжалваното решение Административният съд София-област е отхвърлил жалбата на О. Б срещу решение № РД-02-36-107/21. 01. 2019 г. на ръководителя на УО на ОПРР за установените нарушения при проведената открита процедура по възлагане по ЗОП и приложения процентен показател на финансовата корекция, като е изменил административния акт по отношение на основата на финансовата корекция и е определил такава за допустимите разходи по договор от 21. 09. 2017 г. с изпълнителя “Технострой - Инвестконсулт” ЕООД, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
С оспорения пред първоинстанционния съд акт ръководителят на УО е определил финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по договор с изпълнителя “Технострой - Инвестконсулт” ЕООД, с предмет: “Извършване на оценка на съответствието на инвестиционния проект, упражняване на строителен надзор и въвеждане на обекта в експлоатация по проект “Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сграда от държавната инфраструктура на гр. Б..”, сключен по Обособена позиция /ОП/ № 4, за установени нарушения на чл. 59, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл. 2 ЗОП; чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 б"б", вр. с чл. 70, ал. 4, т. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, представляващи нередности по т. 9 и т. 10 от Приложение 1 към Наредба за посочване на нередности.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че О. Б е бенефициер по сключен административен договор с Министерство на регионалното развитие и благоустройство за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020”, проект “Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сграда от държавната инфраструктура на гр. Б.”. За изпълнението на договора общината е провела обществена поръчка с предмет „Предоставяне на консултантски услуги по чл. 166, ал. 1 ЗУТ - извършване на оценка за съответствието на инвестиционните проекти, упражняване на строителен надзор и въвеждане на обектите в експлоатация, по проекти на О. Б по ОПРР 2014-2020” с 8 обособени позиции. По ОП №4 е сключила договор с изпълнителя “Технострой - Инвестконсулт” ЕООД. Във връзка с изпълнението на договора е регистриран сигнал за нередност, извършена е проверка. Бенефициерът е уведомен за констатациите и в срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСИСИФ е подал възражение.
С оспореното пред първоинстанционния съд решение ръководителят на УО на ОПРР е приел, че при провеждане на процедурата възложителят е допуснал нарушения на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 и 2 ЗОП /т. 1/ и на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. “б”, вр. с чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 5 и чл. 2, ал. 2 ЗОП /т. 2/. Нарушенията по т. 1 са квалифицирани като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата - „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ и т. 10 “Критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на премета на поръчката”. Определена е финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договора, сключен по ОП 4. Нарушението, установено в т. 2 от акта, е квалифицирано като нередност т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договора. На основание чл. 7 от Наредбата е определена обща финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по сключения договор по ОП № 4 .
След анализ на представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е мотивирал извод, че възложителят е допуснал описаните нарушения, представляващи нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, и законосъобразно е определил размера на финансовата корекция. Според съда органът незаконосъобразно е посочил основата, върху която следва да се определи корекцията, тъй като не е съобразил заложения в договора собствен принос на бенефициера. Въз основа на това заключение е направил извод, че оспореният административен акт е законосъобразен досежно установените нарушения на процедурата и приложения процентен показател на финансовата корекция, но не и в частта на основата, върху която е определена финансовата корекция. Поради това в тази част съдът е приел, че оспорения административен акт следва да бъде изменен и е отхвърлил жалбата като неоснователна в останалата част. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, които настоящата инстанция изцяло споделя.
Относно правилното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд в частта, засягаща констатираните от органа нередности:
1.По отношение нарушенията, установени в т. 1 от акта:
В обявата за обществена поръчка е посочено, че: “Участникът следва за последните три години, считано от датата на подаване на офертата, в зависимост от датата, на която участникът е създаден или е започнал дейността си, да е изпълнил дейности/услуги с предмет и обем, идентичен или сходен с този на поръчката.” Под сходен обем на дейностите по съответната обособена позиция следва да се има предвид прогнозната стойност на обособената позиция без ДДС. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразно установено нарушение по посочените разпоредби от ръководителя на УО. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция.
Процесният въведен критерии за подбор е по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, като касае установяване на техническите и професионални способности на участниците. Само по себе си изискването за стойност на извършените услуги не доказва качеството на изпълнението от потенциалния изпълнител. Цената на една поръчка е функция от много и различни фактори, но тя сама по себе си не доказва нито обема на поръчката, нито нейната сложност, които имат отношение към потенциала на изпълнителя. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗОП възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗОП, която норма е относима към всички критерии за подбор, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Т.е. критериите за подбор, които възложителят може да залага са само от заложените такива в ЗОП и то само тези от тях, които са необходими, за да се изпълни конкретната поръчка и са свързани с нейния предмет, обем и прочие. Разпоредбата на чл. 63 ЗОП посочва кои са критериите за подбор, които възложителите могат да залагат, когато установяват технически и професионални способности на участниците. Поради това, че финансовото измерение на поръчката не допринася да се установят нейни технически и функционални характеристики, размера и сложността на същата, залагането му като критерий за подбор е незаконосъобразно ограничително съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП.Пето от възложителя на обществената поръчка на изискване за стойност на предходна поръчка се явява необосновано ограничително. Оперативната самостоятелност на възложителя да определя критерии за подбор към участниците е ограничена от нормата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, съгласно която възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В действителност, за да съществува нарушение на посочената разпоредба в изписаното предложение, въведеното изискване не само следва да ограничава участието на лица в обществената поръчка, но това ограничаване следва да е необосновано. Обосноваността на ограничението може да произтича от спецификата на поръчката или от нормативно заложено ограничение в специален закон. В случая ограничението е необосновано, тъй като не се обосновава нито от спецификата на поръчката, нито от разпоредба на специален закон. То не се обосновава от обема изпълнени дейности, тъй като не е от значение за определяне на този обем. Ограничението безспорно е довело до нарушаване принципите на свободна и лоялна конкуренция, предвид несъмнено разубеждаващото му въздействие и възпрепятстване от участие на тези потенциални кандидати, които въпреки че са изпълнили сходни дейности, те не са в рамките на посочената прогнозна стойност.
С оглед изложеното правилно нарушенията са квалифицирани като нередности по т. 9 и т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба.
2. По отношение нарушението, установено в т. 2 от акта:
Видно от обявлението и документацията за участие, обществената поръчка се възлага въз основа на икономически най-изгодната оферта - оптимално съотношение качество/цена. В методиката за оценка на офертите са включени показатели: П1 „Организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката” с тежест 70 т. и П2 „Ценово предложение за изпълнение на поръчката“ с тежест 30 т.
Оценката по показател П1 се формира по два критерия: в зависимост дали предложението отговаря на минималните изисквания към съдържанието и броя точки, с които е оценена професионалната компетентност на персонала. Възложителят е предвидил да оценява основен екип от експерти, като точки на основния екип се присъждат по два подпоказателя, които измерват общия професионалния опит в години и специфичния професионален опит - изпълнения брой обекти/строежи на сграда/сгради, с възможности за присъждане на 1, 2 или 5 точки. В зависимост от точките относно професионалната компетентност на персонала, предложенията се разделят в три групи. I-вата група е за предложения, които са оценени с от 50 до 70 точки по отношение предложената основана група експерти, II-рата група е за предложения, които са оценени с от 25 до 49 точки по отношение предложената основана група експерти и III-тата група е за предложения, които са оценени с от 7 до 24 точки по отношение предложената основана група експерти. Крайната оценка по този показател може да бъде 70 т., 25 т. или 1т., като както беше посочено, тя зависи от това дали предложението отговаря на минималните изисквания към съдържанието и броят точки, с който е оценена професионалната компетентност на персонала. За да получи 70 точки, предложението на участникът следва да отговаря едновременно на две условия: да отговаря на минималните изисквания на съдържанието, като участникът следва да е предложил трима или повече допълнителни експерти, чиито функции и отговорности да не се препокриват с тези на задължително изискващите се експерти и те да допълват и допринасят за качествено постигане на резултатите; предложението да е оценено и получило точки по I-ва група за основните експерти (50-70т.). За да получи 35 точки, предложението на участникът следва да отговаря на поне едно от двете условия: предложението да отговаря на минималните изисквания на съдържанието, като участникът следва да е предложил от един до двама допълнителни експерти, чиито функции и отговорности да не се препокриват с тези на задължително изискващите се експерти и те да допълват и допринасят за качествено постигане на резултатите, и/или предложението да е оценено и получило точки по II-ра група за основните експерти (25-49т.). За да получи 1 точка, предложението на участникът следва да отговаря на поне едно от двете условия: предложението да отговаря на минималните изисквания на съдържанието, като участникът не е предложил допълнителни експерти или се установи, че функциите и отговорностите на същите се препокриват с тези на основните експерти, и/или предложението да е оценено и получило точки по III-та група за основните експерти (7-24т.).
Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че въведените критерии създават възможност за противоречиво и субективно изчисляване на комплексната оценка на постъпилите оферти. Предложения, които са получили максимална оценка за основния си екип, съответно попадат в I-ва група, могат да получат различна крайна оценка единствено поради предложения допълнителен брой експерти. Възможно е и класиране на оферти с еднакъв брой точки независимо, че компетентността на основния персонал е различна. По този начин се дава превес на критериите за предлагане на допълнителни експерти, чиито стаж и опит нямат общо с тези на основните експерти, вместо на предложените експерти, формиращи основния екип. Съответно се въвежда критерий, който не отговаря на изискванията за обективно оценяване на така направените предложения относно включените в тях допълнителни експерти. В действителност е налице нарушение на изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП, тъй като зададените две задължителни условия не дават възможност обективно да бъдат оценени всички подадени предложения.
Законосъобразно е заключението на УО, споделено и от съда, че в основните експерти е включен и такъв по част ОВК или еквивалент, който няма отношение към изпълнението на поръчката, тъй като в техническият проект липсва такава част. Едновременно с това не е предвиден експерт по частта “Енергийна ефективност”, която е задължителен обект на ОСИП. Изготвената методика дава възможност участник, който е предложил допълнителни експерти, но не и такъв в част “Енергийна ефективност” вместо да бъде отстранен, да бъде оценен по-високо от участник, предложил допълнителен експерт за изготвянето на част “Енергийна ефективност”. Налице е и неяснота относно оценяването на допълнителните експерти. Съгласно методиката на възложителя възможно е оценката да бъде 1 точка, тъй като функциите и отговорностите им се припокриват с тези на експертите от основния екип или с 35/70 т., защото същите допълват и допринасят за качествено постигане на резултатите от изпълнението на дейността. Описаното създава предпоставки при оценяването да бъде извършена субективна преценка от помощния орган. Няма яснота на каква база ще бъде извършена преценка, че допълнителните експерти допълват и допринасят за качествено постигане на резултатите, което в действителност дава възможност да бъде извършена субективна оценка от членовете на комисията. Описаното обосновава противоречието на заложения критерий с разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. “б“ ЗОП. Правилни са и изводите на съда, че заложените в методиката правила при определяне на оценката по показател П1 са в противоречие с изискването на чл. 70, ал. 7, т. 1-3 ЗОП, тъй като не дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. В методиката са предвидени 9 възможни хипотези за оценка на параметъра, като 7 от тях съответстват на 35 точки и са налични само по една хипотеза за присъждане на 70 или 1 точка.
Приетата правна квалификация по чл. 70, ал. 5, изр 2 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. “б” ЗОП вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП съответства на констатациите на органа от фактическа страна. Одобрената методика за оценка е незаконосъобразна, тъй като не съдържа точни указания за определяне на оценката по показатели, не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Нарушенията имат негативно финансово влияние и изпълняват предпоставките на нередност. С оглед изложеното правилно нарушенията са квалифицирани като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба.
Неоснователни са възраженията за неправилна квалификация на нарушенията като нередности по т. 9 и т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности. Съответствието на актовете с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ с относимите правни норми по приложение на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му следва да се преценява към датата на издаване на акта за определяне на финансова корекция. В случая нередността е с правна квалификация чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Действащият към 21. 01. 2019 година подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ е Наредба за посочване на нередности. Според чл. 1, т. 1 от Наредбата в редакцията й към 21. 01. 2019 г., с нея се посочват: случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Възражението на касатора се основава на факта, че към датата на евентуалните нарушения посочената наредба не е била действащ нормативен акт, като същата е приета с ПМС № 57 от 28. 03. 2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31. 03. 2017 г., в сила от 31. 03. 2017 г. Финансовата корекция не е административна санкция по смисъла на чл. 5 от Регламент № 2899/95, а административна мярка по смисъла на чл. 4 от същия. С оглед на това за нея е ирелевантен принципа на приложимост на закона, който е действал към датата на извършване на нарушението при провеждане на процедурата по ЗОП. За основанието и размера на финансовата корекция са приложими разпоредбите, действали към датата на откриване на нарушението. Процесната нередност е установена към момент, в който в сила е Наредбата, а не МОФК, още повече, че предвид § 1, ал. 2 от Постановление № 57 на Министерския съвет от 28. 03. 2017 г. Методологията е приложима само за програмите от програмен период 2007 – 2013 г., по която очевидно процесният проект не е финансиран. Безспорно е, че в случая финансовата корекция следва да бъде определена по реда на чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ, тъй като естеството на нарушенията е такова, че не позволява количествено изражение на финансовите последици. С оглед на това и в съответствие с чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ органът е квалифицирал установената нередност към видовете нарушения по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Осъществен е и третият елемент на фактическия състав на нередността - нарушението да има или да би могло да би има като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд. В случая не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху начина на разходване на средствата на Съюза, тъй като не е ясно какви други потенциални участници биха участвали в обществената поръчка и какви оферти биха подали. В конкретната хипотеза органът е съобразил изложените от бенефициера възражения досежно стойността на поръчката и броя подадени оферти и в съответствие с тежестта на нарушенията е определил минималния размер на финансовата корекция от 5%.
По отношение на основата първоинстанционният съд е изменил акта, като е приел, че финансовата корекция следва да бъде наложена само върху допустимите средства, финансирани със средства от ЕСИФ. Кои са тези средства законодателят е определил в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ и същите включват и средства от национално съфинансиране. Видно от приложения по делото административен договор, сключен между страните за изпълнение на проекта - чл. 2, т. 2. 1, предоставената безвъзмездна финансова помощ е 100%. Ето защо решението в частта, в която е изменена основата, е правилно, доколкото е уточнено, че финансовата корекция се определя върху допустимите разходи по договора, финансирани със средства от ЕСИФ.Нтелно е и касационното оплакване, че органът е следвало да приложи нулев процентен показател предвид твърдяната липса на потенциално увреждане, тъй като установените нарушения имат финансово отражение върху бюджета на общността, доколкото чрез залагане на незаконосъобразни критерии за подбор и незаконосъобразна методика възложителят нарушава конкуренцията като понижава възможността за избор на по-конкурентна оферта.
Неоснователно е възражението на касатора за смесване на институтите по определяне на финансова корекция и отказ за верификация, Съгласно чл. 6 от Регламент № 1303/2013 операциите, получили подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове, съответстват на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, а съгласно чл. 125, § 4 от Регламент № 1303/2013 Управляващият орган гарантира финансовото управление и контрол на програмата като проверява дали съфинансираните продукти и услуги са осигурени и дали операцията съответства на приложимото законодателство, на оперативната програма и на условията за подкрепа на операциите. Неразделна част от изискванията на оперативната програма и на условията за подкрепа са изискванията за допустимост на разходите. Националният законодател е регламентирал изискванията към верифицираното на разходите в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" на глава пета от ЗУСЕСИФ. Изискването за допустимост на разходите и процедурата по тяхната верификация е гаранция, че средствата ще бъдат разходвани по начин и за цели, които са предмет на одобрения от органа проект, докато финансовата корекция и процедурата за нейното определяне са гаранция, че при осъществяване на съответния проект бенефициерът няма да е осъществил действия, предприети с цел придобиване на облага, насочени против целите на приложимото право посредством изкуствено създаване на условията, които се изискват за получаването на такава облага - чл. 4,§ 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.
Необосновано е и възражението, че актът противоречи на целта на закона, тъй като съгласно чл. 122, § 2 от Регламент №1303/2013 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Наличието на нередност е основание за финансова корекция и следователно определянето й е съответно на целта на закона.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор и направеното от ответника искане за заплащане на сторените в касационното производство разноски, в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени съдебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на 50 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №787/ 11. 06. 2019 г., допълнено с решение № 1176 от 7. 10. 2019 г., постановени по адм. д. №546/2019 г. на Административен съд София - област.
ОСЪЖДА О. Б, гр. Б., пл. "Освобождение" №13 да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. С., ул. "Св. св. Кирил и Методий" №17-19 направените по делото разноски в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението е окончателно.