Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Г.К – Г.“, ЕИК 109060042, гр. Д., представляван от Г.К срещу Решение № 4/09. 01. 2020г. постановено по адм. дело № 87/2019г. по описа на Административен съд гр. К., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта да извърши плащане с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-01-687#11/18. 05. 2018г., обективирано в писмо рег. № ДОб-ВЗЛ-08-01-687#12/12. 06. 2018г. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя – сочи се, че в подадената до първоинстанционния съд жалба освен искането за отмяна на отказа за извършване на плащане се е съдържало и искане за произнасяне относно незаконосъобразността на друг административен акт – прекратяване на споразумение рег. № ДОб-2-3-1/07. 11. 2016г. Касаторът навежда доводи, че Административен съд гр. К. в нарушение на чл. 168 от АПК не е обсъдил аргументите на търговеца за незаконосъобразното прекратяване на процесното споразумение. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил основанията по чл. 11, ал. 3 от ПМС 280/2015г. при наличието на които доставчик на обучение няма право да получи стойността на ваучерите си, а е възприел изцяло твърденията на административния орган. В жалбата се излагат доводи относно незаконосъобразността на прекратеното споразумение, като касаторът счита, че то не е произвело своя правен ефект, тъй като не е влязло в сила, поради факта, че в него липсва посочване в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване. Сочи се, че неправилно Административен съд гр. К. е приел, че споразумението е прекратено едностранно от органа и това е влязло в сила и поради...