Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Р, седалище и адрес гр. Р., пл. „Свобода“ №6 срещу Решение №46 от 17. 07. 2019 г. на Административен съд, гр. Р., постановено по административно дело №343/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу т. 2. 6. от Решение за верификация №2. 005-0144/10 от 13. 05. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., с което не е верифициран разход в размер на 2 577, 17 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – О. Р, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) като е приел, че сключеният от общината трудов договор за длъжността „счетоводител“ по проект „Разкриване на общностен център за предоставяне на почасови социални услуги „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Център за социална рехабилитация и интеграция“ в О. Р“ е в нарушение на закона. Излага подробно фактите по делото като сочи, че задълженията на работника по втория трудов договор не са в кръга на задълженията му по първия. Излага структурната организация на общината и сочи, че задълженията на лицето по втория трудов договор не се отнасят до счетоводството на общината.

Сочи, че съдът не е установил липсата от страна на органа на доводи за нарушение на второто изискване на чл. 110 КТ – задълженията да са извършвани в рамките на работното време по основното правоотношение.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени акта в оспорената част. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Г. Ибрям.

2. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на...