Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Сливен против решение № 267 от 12. 12. 2019 г. по адм. дело № 194/ 2019 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮИР-1/15. 04. 2019 г., издадена от началника на РДНСК - Югоизточен район (РДНСК - Югоизточен район е закрита с Устройствения правилник на ДНСК, приет с ПМС 127/22. 05. 2019 г.), с която е наредено премахване на незаконен строеж: „Съоръжение за водовземане и водоползване на подземни води от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2“, находящ се в ПИ с идентификатор 67338. 406. 210 и ПИ с идентификатор 67338. 406. 590 по КККР на гр. С., кв. 69 по ПУП на гр. С., м. „Орта синур“, селищно образувание „Изгрев“, вилна зона на гр. С.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от събраните доказателства и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като излага съображения по всеки от касационните доводи. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на „Водно сдружение - Войнишко кладенче-3“ срещу заповедта за премахване на строежа да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Водно сдружение – Войнишко кладенче-3“, гр. С. оспорва касационната жалба. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила, като на сдружението се присъдят направените по делото разноски.

Ответниците: община С., „Екоинженеринг РМ“ ЕООД, гр. С. и „Геостройкомплект“ ЕООД, гр. Х. не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната...