Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
„Сентерето“ ЕООД, град Варна, чрез адвокат С.С обжалва решение № 134/04. 02. 2020 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1462/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-03000318004580-091-001/11. 02. 2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна.
В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът не е изяснил релевантни за спора факти, като е оставил без уважение доказателствените му искания за събиране на гласни и писмени доказателства. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал поставените от дружеството допълнителни въпроси на съдебно – счетоводната експертиза.
Наред с това събраните по делото доказателства не са обсъдени. Допуснато е нарушение в разпределението на доказателствената тежест в процеса.
По приложението на материалния закон, касаторът счита, че е установил изпълнението на доставките и влагането на строителните материали в строеж в гр. В., ул. „Съборни“ № 42.
Искането е за отмяна на решението и в случай, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски.
Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М.М оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли, по съображения за липса на касационни основания по чл. 209 АПК, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата и отмяна на обжалваното съдебно решение.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на „Сентерето“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 07. 2015 г. до м. 09. 2016 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 42 867. 77 лева и 12 240. 99 лихви, както следва: в размер на 9 248. 32 лева за данъчни периоди м. 12. 2015 г., м. 01, м..02 и м. 03. 2016 г. по фактури, издадени от „Карс-Транс-БГ“ ЕООД; в размер на 19 094. 41 лева за данъчни периоди м. 03, м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08. 2016 г. по фактури, издадени от Столини ЕООД; в размер на 11 016. 67 лева за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09 м. 10. 2015 г. по фактури, издадени от „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД и в размер на 3 508. 34 лева за данъчен период м. 04. 2016 г. по фактури, издадени от С. С АБВ 01 ЕООД. Предмет на доставките по всички фактури са строителни материали.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че актът е законосъобразен. В мотивите си е посочил, че по делото са представени фактурите по спорните доставки, с приложени към тях фискални бонове и приемо – предавателни протоколи. От заключението на съдебно – техническата експертиза е установил, че въз основа на разрешение на строеж, акт обр. 14 по ЗУТ от 14. 01. 2015 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация от 17. 10. 2016 г. ревизираното дружество е изпълнило строеж на хотел в гр. В., ул. „Съборни“ № 42, както и че част от строителните материали предмет на спорните фактури са вложени в строителството на обекта. От съдебно – счетоводната експертиза съдът е установил, процесните фактури са отразени в счетоводството на ревизираното лице, като не е водена аналитична отчетност на счетоводна сметка 302 „Материали“, а закупуваните материали са отнасяни директно като разходи за материални за строителния обект по счетоводна сметка 611. 1 „Разходи за строителство“, подсметка „Материали“.
Според съда анализът и съвкупната преценка на събраните по делото доказателства за получаването на стоките от посочените във фактурите доставчици, не позволява да се направи категоричен извод за реално осъществени доставки. Съдът е отчел наличието на първични счетоводни документи по сключването на сделките и тяхното отчитане в счетоводството на ревизираното лице, но е посочил, че притежаването на данъчни фактури, не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции. Аргументирал се е с противоречието в събраните доказателства относно мястото на доставяне на строителните материали – според писмените обяснения на доставчиците и ревизираното лице – на обект в гр. В., а според приемо – предавателните протоколи – в гр. С., с несъответствието на издадените фискални бонове към фактурите и данните за отчетените продажби от ФУ на доставчиците, както и с липсата на доказателства за транспорти на стоките от доставчиците. Според съда изводите на органите по приходите за недоказаност на реалното осъществяване на доставки се подкрепят и от констатациите по отношение на преките доставчици – четирите дружества не са открити на декларираните от тях адреси за кореспонденция, не са представили исканите от тях документи и писмени обяснения. Доказателства от счетоводството на доставчиците не са ангажирани и в съдебното производство по реда на чл. 192 ГПК. Поради това според съда са останали недоказани съществени факти, свързани с реалното осъществяване на доставките – придобиването и притежаването на стоки от доставчиците, начина на изпълнение до получателя „Сентерето“ ЕООД, използваните активи за извършване на доставките, документи във връзка с превоза на стоката, в т. ч пътни листове и товарителници, приемо – предавателни протоколи и/или други документи, удостоверяващи извършените доставки.
В конкретния случай липсата на персонал при доставчиците, както и липсата на аналитична отчетност при ревизираното лице по счетоводна сметка 302 Материали, независимо от констатациите на съдебно – техническата експертиза за влагане в обекта на ул. Съборни 42 на материали, които по вид и количество съответстват на тези по процесните фактури, преценени във връзка с посочените по-горе обстоятелства, са обосновали извод за недоказаност на реалното осъществяване на доставките.
Решението е неправилно постановено. Основателни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото.
Принципно вярно и при съобразяване тълкуването на Директива 2006/112 в постоянната практика на Съда на ЕС по правото на приспадане на данъчен кредит, съдът е посочил материалните условия за възникването и упражняване му. Неправилно при преценката за материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът е обсъждал факти и обстоятелства, които са ирелевантни за реалното осъществяване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, каквито са и процесните и настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Липсата на доказателства за транспорт, извършен от доставчиците, обстоятелството дали доставчиците са разполагали със стоките и дали са ги завели в счетоводството си, както и тяхната материална и трудова обезпеченост за изпълнението им, при положение, че от органите по приходите не се твърди и не се установяват обективни данни за участие на „Сентерето“ ЕООД в данъчна измама – не представляват основание за отказ на правото на данъчен кредит. Обстоятелството, че доставчиците не са открити на декларираните адреси за кореспонденция, наличието на непогасени публични задължения от тези дружества и неотчитането на издадените фискални бонове в дневните фискални отчети на съответното ФУ, също не са релевантни в конкретния случай, с оглед липсата на каквито и да било твърдения в ревизионния акт, че ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, че сделките, въз основа на които претендира данъчен кредит са част от измама.
При постановяване на решението съдът не е обсъдил писмените доказателства по делото, събрани в хода на ревизията – преписи от фактури и приемо – предавателни протоколи във връзка с заключението на съдебно – техническата експертиза, според което една част от строителните материали се налични на склад на строителния обект, а друга голяма част от тях са вложени в строителството. Нарушението е съществено тъй като, ако бяха обсъдени тези доказателства съдът щеше да разграничи фактурите, за които са представени приемо – предавателни протоколи от фактурите, по които такива не са приложени. В решението липсват каквито и да било фактически установявания по констатациите на СТЕ, че част от стоките, предмет на фактурите и на приемо – предавателните протоколи са налични на склад в обекта, към момента на изготвяне на заключението. В т. 23 от приложение № 1 към заключението, вещото лице е посочило по кои фактури от процесните доставчици, какво количество челни дъски е доставено и колко е налично на склад в обекта. В т. 24 от Приложение № 1 вещото лице е посочило, че декоративните плоскости за окачен таван, предмет на доставка по фактура № 292/22. 02. 2016 г. са налични на склад в обекта. За импрегнатор за гранит е посочило, че от цялото доставено количество са вложени 20л, а останалото фактурирано количество е на склад в обекта. Ако бе осъдил приложените по делото приемо – предавателни протоколи във връзка с тези констатации на СТЕ, съдът би стигнал до други изводи от реалното доставяне и получаване на посочените строителни материали.
Съдът не е обсъдил и за кои строителни материали вещото лице е констатирало, че са вложени в строителството на обекта и за кои – не е доказано влагането. Вещото лице изрично е посочило в заключението и в приложение №1 за кои строителни материали не е доказан разхода – дъски кофражни (т. 21), талпи (т. 22), греди (т. 14). Тези стоки са част от предмета на някои от спорните фактури и разграничението им от останалите материали, за които е установено, че са вложени в строителството е необходимо за да се прецени размера на ДДС, за който ревизираното лице има право на приспадане и размерът на ДДС, за който няма право на приспадане.
Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат преценката за реалното осъществяване на доставките на строителни материали и материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 68 и сл. ЗДДС по спорните фактури.
Останалите доводи в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства, са неоснователни. Съдът е оставил без уважение искането за събиране на гласни доказателства, тъй като са поискани за обстоятелства, които са установени от съдебно – техническата експертиза. Процесуалното нарушение, допуснато от съда, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК е, че експертното заключение не е обсъдено. По същите съображения неоснователни са и възраженията, че не са събрани поискани от дружеството писмени доказателства от ТД на НАП и че не са допуснати допълнителни въпроси на съдебно – счетоводната експертиза, тъй като тези доказателствени искания касаят начисляването на ДДС от доставчиците, които обстоятелства не са релевантни за осъществяването на доставките и за които ответникът изрично е заявил, че не оспорва.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 АПК съдът следва да извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключения на съдебно – техническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза. Първо: следва да отдели фактурите, по които има представени приемо – предавателни протоколи от тези, по които не са представени такива. Второ: по доставките, за които са приложени приемо – предавателни протоколи, следва да извърши преценка според заключението на съдебно – техническата експертиза, за кои от строителните материали, описани в тях не е доказан разхода т. е. не е установено влагането в строителството на обекта в гр. В., ул. "Съборни" № 42 и да изясни каква е тяхната стойност и размер на ДДС. Трето: следва да установи и да разграничи по кои от спорните фактури съдебно -техническата експертиза е установила, че строителните материали са налични на склад в обекта на ревизираното дружество и по кои от тях - са вложени в строителството на обекта, тяхната стойност и ДДС. Предвид обема на фактурите, предмет на съдебния спор и при необходимост от специални знания и изготвяне на таблица за изясняване на горните факти, съдът може на основание чл. 171, ал. 2 АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК да назначи вещо лице, което да извърши съпоставката по фактурите, приемо – предавателните протоколи и съдебно - техническата експертиза.
В зависимост от фактическите установявания по тази съпоставка, съдът следва да прецени доказано ли е доставянето и получаването на строителни материали, по кои фактури, на каква стойност и какъв е размерът на ДДС, за който получателят има или няма право на приспадане.
С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените в полза администрацията разноски. По разноските, включително и тези, направени в настоящото касационно производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 134/04. 02. 2020 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1462/2019 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване.