Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] срещу решение № 479 от 03. 12. 2014 г. постановено по адм. дело № 630 по описа за 2014 г. на Административен съд - В. Т.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Излага, че от съставения акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) не става ясно за кои имоти на дружеството става въпрос, въз основа на какви базови данни и по каква методика са определени съответните задължения, което прави акта немотивиран. Изводите на съда, че актът не подлежи на отмяна на посоченото основание са неправилни. Счита, че по неправилен начин се тълкуват от съда изпълнителните производства, относно събирането на сумите от частни съдебни изпълнители (ЧСИ) и публичната продан на имотите. От представеното постановление по изп. дело № 523/2008 г. на ЧСИ – К. е видно, че [фирма] не е собственик на част от недвижим имот, представляващ сгради – магазин – 1 брой и 3 броя складове с партиден № 104500420015, въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 18. 05. 2011 г. Сумите, които са преведени на [община] от ЧСИ по изп. дело № 523/2008 г. са към 2009 г., като справка с писмо изх. № 94-СС-1144 от 28. 05. 2011 г. не е била включена в постановлението за разпределение само защото не е получена своевременно. Счита, че при продажбата на имота ЧСИ носи отговорност за събирането на местните данъци и такси по аргумент от чл. 265 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК). Бездействието на администрацията, изразяващо се в несвоевременното получаване/изпращане на писмото не може да обоснове задължението на жалбоподателя за местни данъци и такси за посочения...