Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП) против решение № 7528 от 05. 12. 2014 г. по адм. дело № 5219/2014 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед рег. № 3231/ 08. 05. 2014 г. на същия административен орган, с която на Т. З. Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснатото от Д. дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Д. против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена.
Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ) орган.
Аргументирано е и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които я опорочават.
Правилно е преценено, че независимо, че е изготвена в писмена форма и подписана от издателя, в нарушение на чл. 246, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ППЗМВР отм. ), в заповедта не са описани конкретни нарушения на служебната дисциплина. В акта е посочено, че служителката „не е предприела действия по изясняване на случая (относно пристигналите на Аерогара – С. косовски граждани без визи), с което е нарушила изискванията на основните си длъжностни права и задължения в частта им да докладва за всички установени нарушения на технологичния ред“. При тази формулировка не може да се установи в какво точно се изразява допуснатото от служителката нарушение. От текста на заповедта не става ясно дали служителката е имала задължение да изясни случая, което не е изпълнила или само да докладва за него, което също не е изпълнила.
Правилно е прието, че в противоречие с изискванията на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР отм. заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са събрани и обсъдени всички относими доказателства. В случая не са събрани доказателства за това кога служителката е уведомена за пристигналите на летище С. и пропуснати през ГКПП Аерогара – С. косовски граждани за транзитно преминаване без необходимите визи. В справката от проверката изрично е посочено, че данните в тази насока са противоречиви. Този въпрос обаче е съществен, тъй като изясняването му е от значение за възможността Д. да предприеме действия за изясняване на случая и да докладва за нарушението. Не са обсъдени и взети предвид, обясненията на служ. Р., който не твърди, че е уведомил Д., както и тези свид. Р., пряк началник на Д., който заявява, че служителката го е информирала устно за случая. Допуснатите нарушения на формата и на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като препятстват организиране защитата на наказания служител и засягат правилността на крайния извод на административния орган за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност.
В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на служителката не са допуснати посочените в заповедта нарушения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР отм. във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР отм. за санкционирането й не са изпълнени. Правилно е преценено, че инспектор Т. Д., в. н.д. началник на ГКПП - Аерогара С. от Г. - С. към РДГП-Аерогари не е допуснала нарушение на задълженията, предвидени в длъжностната характеристика. Както се установява от показанията на свид. Р., пряк началник на Д. последната го е информирала устно за това, че на 20. 12. 2013 г. на Аерогара С. поради лоши атмосферни условия каца самолет, изпълняващ полет от Л. до С., с който пътуват косовски граждани, без визи за преминаване през Р. Б, но които въпреки това с автобус са отведени до границата с М. на ГКПП - Г.. По този начин задължението да служителката, предвидено в длъжностната характеристика да докладва за установени нарушения на технологичния ред е изпълнено.
Освен това, както в заповедта изрично е прието, за извършеното преминаване, служителката е уведомена около 21. 00 часа на 20. 12. 2013 г. по мобилния си телефон, от служител на ГКПП – Г., т. е. когато в противоречие с нормативните изисквания косовските граждани с нередовни документи фактически са преминали през територията на България. При това положение служителката е можела да предприеме действия единствено по изясняване на причините, поради които косовките граждани са пропуснати да преминат през страната без визи, но не и такива по изясняване на случая при пристигането на лицата на Аерогара С. и преценка за това как трябва да се постъпи в тази извънредна ситуация. Правомощията й по ръководство на ГКПП - Аеорога С. и съответно тези за изясняване на случая обаче са прекратени със заповед № К-365/ 16. 01. 2014г. на министъра на вътрешните работи, поради което фактически служителката не е можела да предприеме каквито и било действия по изясняване на инцидента. При тези данни правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че от страна на служителката Д. не са допуснати посочените в заповедта нарушения и не са налице основания за нейното санкциониране. Ето защо като отменя заповедта по тези съображения, съдът постановява решение, което кореспондира със закона.
Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен.
Изводите на съдебния състав са в съответствие с представените по делото доказателства. Заключението на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се основава на липсата на преценка на всички релевантни доказателства и конкретно обясненията на служителя Р., пряк началник на Д., който заявява, че е информиран от служителката за случая. Изводът, че от страна на Д. не е допуснато неизпълнение на задължението по длъжностна характеристика да докладва за установени нарушения на технологичния ред е направен след анализ на представените писмени и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които опровергават изводите на административния орган да допуснато от служителката дисциплинарно нарушение.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и представените доказателства, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.
При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени на ответницата Д. въпреки направеното искане.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7528 от 05. 12. 2014 г. по адм. дело № 5219/ 2014 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Особено мнение: