Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ – Л. против решение № 247/15. 01. 2015 г., постановено по адм. дело № 11500/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № Л-232/22. 10. 2014 г. на директора на дирекция ”СП” - Л., с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт.
Ответникът по касационната жалба – Г. В. Г. от [населено място], не е изразил становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд София – град е отменена заповед № Л-232/22. 10. 2014 г. на директора на дирекция „СП” – Л., потвърдена с решение № РД 01-593/17. 11. 2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. град. С решението преписката е изпратена на директора на дирекция „СП” – Л. за ново произнасяне.
За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата фирма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон. Според съда незаконосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради неправилност на извода на административния орган, че жалбоподателят не отговаря на условието чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16. 05. 2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ППЗСП/, който поставя изискването лицето да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи. Съдът е обосновал извода, че жалбоподателят е собственик на 1/6 ид. ч. от недвижим имот – апартамент в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5, получен по наследяване от майка му. Според съда обаче, не е доказано, че жалбоподателят може да получава доходи от този имот, предвид обстоятелството, че в него живее баща му, който претендира да е изключителен собственик на имота и жалбоподателят Г. не би могъл да получава доходи от имота, тъй като не може да го отдава под наем без съгласието на другия съсобственик и на практика не може да го продаде нито на трето лице, нито на другия съсобственик.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е безспорно, че Г. В. Г. е подал молба-декларация с вх. № Л 232/26. 09. 2014 г. до директора на дирекция „СП” – Л. с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г. С обжалваната пред съда заповед № Л-232/22. 10. 2014 г. е отказано отпускането на исканата помощ по съображения, че Г. Г. притежава идеални части от недвижима собственост, които може да бъдат източник на доход, поради което не отговаря на условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП.
В мотивите на решението на директора на дирекция Р., постановено при обжалването по административен ред, е посочено, че в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП не е предвидено изискване от имота реално да са получавани доходи, а само да е обективно възможно такива доходи да бъдат получавани, поради което не са изпълнени условията за отпускане на исканата целева помощ.
В изготвения в хода на административното производство социален доклад е прието, че през релевантния период за изчисляване на средномесечния доход на Г. В. Г. същият е получавал пенсия в размер на 115, 79 лв.; установено е, че същият има трайно намалена работоспособност 80 %. Прието е, че е съсобственик на недвижим имот - апартамент в [населено място], [улица] площ от 114, 52 кв. м., който може да бъде източник на доходи.
Първоинстанционният съд обосновано е достигнал до извода, че Г. Г. е съсобственик на 1/6 ид. част от посочения недвижим имот – апартамент в [населено място] с площ от 114, 52 кв. м., с прилежащи мазе с площ от 26, 89 кв. м. и таванско помещение с площ от 75, 73 кв. м., придобита по наследяване от майка му. Представените по делото писмени доказателства за придобиване на имота, за датата на сключване на гражданския брак между родителите на молителя, както и датата на смъртта на майка му, налаган извода, че имотът е бил придобит в съпружеска имуществена общност от родителите на Г. Г. и при смъртта на майка му той е получил полагащата му се по закон наследствена част. По делото липсват доказателства за установяване на право на изключителна собственост върху имота на бащата на Г. Г., както и за отказ от наследство от страна на последния или други подобни, изключващи правото му на собственост върху посочената идеална част от имота.
От правна страна, условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16. 05. 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 З.. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че притежаваната от Г. Г. идеална част от апартамента в [населено място], [улица] не може да бъде източник на доходи за същия. Обективната възможност за получаване на доходи от този имот не се изключва от обстоятелството, че бащата претендира изключителни права върху този имот. Дори да се възприема извода, че поради претенцията на бащата, Г. Г. би могъл да получава доходи само, ако предяви иск против баща си, това не изключва обективната възможност за получаване на доходи. Размерът на получаваните от лицето доходи не е пречка за водене на съдебно производство, тъй като в ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) е предвидена възможност за получаване на безплатна правна помощ от определени категории лица, сред които и такива с доказани ниски доходи, която широко се прилага. Освен това, като собственик на имота, Г. Г. има възможност да предприеме действия за прекратяване на съсобствеността по доброволен или съдебен ред, от което може да реализира доходи. За наличието на отрицателната предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП е от значение дали от имота или съответната идеална част от него обективно биха могли да бъдат получавани доходи, без оглед на субективната нагласа или желание за това от страна на лицето, което претендира социална помощ. Същественото обаче е да се установи освен, че доход може да бъде получаван, също така какъв е размера на този доход, тъй като притежаването на недвижим имот или идеална част от такъв имот не представлява самостоятелно основание, което изключва получаването на социална помощ, а следва да е налице обективна възможност за получаване на доходи от този имот и то в размер, който, заедно с останалите източници на доходи, които се вземат предвид при изчисляване на средномесечния доход на лицето за последните шест месеца преди подаване на молбата-декларация за отпускане на целевата помощ за отопление, надвишава диференцирания минимален доход на това лице или семейство, определен съгласно чл. 9 ППЗСП. При преценката относно основателността на искането за отпускане на социална помощ административният орган следва да установи дали притежаваният от лицето имот или идеална част от имот може обективно да бъде източник на доходи в размер, който да представлява пречка за отпускане на социална помощ, а такова установяване в случая не е проведено.
Предвид това, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед е правилен. Съдът правилно е отменил обжалваната заповед и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. С оглед изложените по-горе съображения следва при новото произнасяне административният орган да изпълни изискванията по чл. 35 АПК, в който е предвидено, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. След като изпълни задълженията си, произтичащи от тази разпоредба да установи какъв е размера на доходите, които заявителят може обективно да получава от притежаваната от него идеална част от недвижим имот, административният орган следва да прецени дали този доход, заедно с останалите доходи на лицето през релевантния шестмесечен период, формира средномесечен доход, чийто размер е по-висок от диференцирания месечен доход за отопление на заявителя Г. Г., и в съответствие с това да направи обоснован извод дали е налице пречка за отпускане на целева помощ за отопление.
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 247/15. 01. 2015 г., постановено по адм. дело № 11500/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: