Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. О. е по касационна жалба на Н. Н. А. с адрес – З. [ място], чрез пълномощник – адвокат А. У. срещу решение № 2 от 07. 01. 2015 г., постановено по адм. дело № 522/2014 г. на Административен съд – Пазарджик.

В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. В съдебно заседание, чрез адвокат У. поддържа жалбата, не сочи доказателства.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ с писмен отговор оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,

след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон.

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик е бил сезран с искова молба от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в затвора в [населено място], насочена срещу ГДИН, с която претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закон за...