Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място], при ЦУ на НАП, против решение № 2504/20. 11. 2014 г., постановено по адм. д. № 1035/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/27. 12. 2013 г., потвърден с Решение № 240/11. 03. 2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", [населено място], при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на Г. Р. С. с [фирма], [населено място], са определени при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК задължения за довнасяне на данък по ЗДДС в размер на 5 639. 53 лв. и съответните лихви за забава в размер на 2 238. 80 лв. и е установен надвнесен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 237. 25 лв. Обжалвано е решението и в частта за присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 1856 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и направените разноски за експертиза в размер на 350 лв.

Ответникът по касационната жалба – Г. Р. С. с [фирма], в постъпила молба-становище изготвена от упълномощен адвокат излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира направените разноски за изготвяне на становището.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Решението е необосновано, постановено при липса на мотиви за крайния извод на съда за незаконосъобразност на РА, при противоречие между фактическите констатации, които са пренесени буквално от оспорения акт и крайния извод, обоснован с общи теоретични...