О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2041

София, 07. 07. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2700 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. К. П. срещу определение № 878 от 27. 04. 2023 г. по ч. гр. д. № 136/2023 г. на ВКС, II-ро г. о.

За да се произнесе по жалбата, настоящият тричленен състав на ВКС приема следното:

С определение № 906264/05. 03. 2022 г. по гр. д. № 3170/2019 г. на Районен съд – Благоевград е отказано продължаването на срока за вписване на насрещната искова молба по установителен иск за собственост, подадена по делото от Е. К. П., Н. Н. М. и А. К. К.; исковата молба е върната и производството по делото е прекратено в тази част.

С определение № 799/08. 08. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 466/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград първоинстанционното определение е отменено в частта за прекратяване на производството по насрещната искова молба на Е. П. и е потвърдено в частта, с която е върната исковата молба на Н. Н. М. и А. К. К.. Въззивният съд е проследил многократните молби до съда за продължаване на срока за вписване на насрещната искова молба, както и постановеното от ВКС определение № 145/18. 07. 2022 г. по гр. д. № 2050/2022 г. на ВКС, I-во г. о., с което е отменен отказът на службата по вписванията при БРС № 5/22. 11. 2021 г. и е указано вписване на насрещната искова молба. Същевременно съдът се е позовал на чл. 12 ПВп, според който вписването или отбелязването на исковите молби се извършва по искане на страната. Прието е, че активност за вписване е проявявала само Е. П., която е подавала многобройни искания до съда за оказване на съдействие за вписването и за продължаване на срока за вписване. Прието е, че липсва бездействие от нейна страна, което да налага санкционирането й по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК. Неизпълнението на указанията за вписване на исковата молба не е резултат от бездействие на Е. П., а се дължи на обективни причини, които са уважителни по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. Нейната молба от 18. 02. 2022 г. за продължаване на срока за вписване на исковата молба е своевременна и надлежно обоснована с уважителни по своя характер причини. Затова отказът за продължаване на срока за вписване на исковата молба по отношение на нея е незаконосъобразен и е довел до незаконосъобразно връщане на нейната искова молба. За останалите две ищци обаче отказът за продължаване на срока за вписване и връщането на исковата им молба са законосъобразни, тъй като след 15. 22. 2021 г. те не са били активни при изпълнение на вменените им от съда задължения. Ищците по иска за собственост са обикновени другари с произтичащите от това последици. Не е установено Е. П. да е да е действала от името и за сметка на другите две ищци. Освен това само тя е подавала в лично качество молбите за вписване на исковата молба.

С обжалваното в настоящото производство определение № 878 от 27. 04. 2023 г. по ч. гр. д. № 136/2023 г. на ВКС, I-во г. о., е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба вх. № 11227/10. 10. 2022 г. на Е. К. П. срещу въззивното определение № 799/08. 08. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 466/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград и не е допуснато касационно обжалване на същото определение по частната жалба на Н. Н. М. и А. К. К..

Съставът на ВКС е приел, че легитимирани да обжалват въззивното определение са само Н. М. и А. К., тъй като само техните частни жалби срещу връщането на насрещната искова молба са оставени без уважение. Частната жалба на Е. П. е недопустима, защото е подадена срещу определение, с което не се засягат нейни права, а се прегражда производството по делото спрямо другите две ищци. Липсват предпоставките на чл. 216, ал. 2 ГПК за да се приеме, че е налице необходимо другарство в процеса. Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в предвидените в закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Затова частната жалба на Е. П., насочена срещу връщането на исковата молба на Н. М. и А. К., е оставена без разглеждане.

По частните жалби на Н. М. и А. К. съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване. В тази част неговото определение не подлежи на обжалване.

Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба на Е. П. срещу определение № 878 от 27. 04. 2023 г. по ч. гр. д. № 136/2023 г. на ВКС, I-во г. о. е неоснователна.

Жалбата е мотивирана с довод, че трите ищци /майка и две дъщери/ имат интерес от разглеждане на исковата молба по начина, по който е предявена - съвместно, тъй като с нея са въведени техни наследствени права върху процесния имот. Изложен е и довод, че със своите действия по подаване на заявление за вписване на насрещната искова молба и за продължаване на определения от съда срок за вписване Е. П. е упражнявала свое, а не чуждо право. Сочи се още, че вписването на исковата молба по искане на един от другарите ползва и останалите другари. Искането на жалбоподателката е да се отмени преграждащото спрямо нея определение на ВКС, след което по нейната въззивна частна жалба да се допусне касационно обжалване и да се отмени определението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено определението на първата инстанция за връщане на исковата молба на другите две ищци - Н. М. и А. К..

Предметът на настоящото частно производство е ограничен до проверката дали Е. П. има правен интерес да обжалва въззивното определение, с което нейната частна жалба срещу преграждащото определение на първата инстанция е уважена и като резултат нейната насрещна искова молба за установяване право на собственост върху идеална част от процестния имот е приета за редовна и подлежаща на разглеждане от съда. Законосъобразен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че частната жалба на Е. П. срещу определението на въззивния съд е недопустима, тъй като тя не може да обжалва определение, което е в нейна полза. Целта на жалбоподателката в настоящото производство е да постигне недопустим краен резултат – ревизия на въззивното определение № 799/08. 08. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 466/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на Н. М. и А. К. срещу преграждащото за тях определение на първата инстанция. Връщането на исковата молба на тези две ищци е постановено с влязъл в сила съдебен акт, тъй като определението на предходния тричленен състав на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване по този въпрос, е окончателно. Това определение не може да се ревизира нито с жалба, подадена от засегнатите страни Н. М. и А. К., нито посредством жалба на третата ищца Е. П., спрямо която производството по предявения иск за собственост продължава. Настоящото производство не може да има за свой предмет нито пряко нито косвено проверката за законосъобразност на извода на въззивния съд, че насрещната искова молба на Н. М. и А. К. правилно е била върната.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 878 от 27. 04. 2023 г. по ч. гр. д. № 136/2023 г. на ВКС, II-ро г. о. в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба вх. № 11227/10. 10. 2022 г. на Е. К. П. срещу въззивно определение № 799/08. 08. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 466/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: