О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2029

София, 06. 07. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 441/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. М., представляван от назначения му по реда на чл. 95 ГПК адв. Н. Р., срещу решение № 1298 от 02. 11. 2022 г. по в. гр. дело № 1261/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Благоевградския окръжен съд решение от 18. 02. 2022 г. по гр. д. № 953/ 2021 г., се отхвърля искът по чл. 439 ГПК на касатора против „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за установяване, че не дължи сумите – предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20117020401003 на ЧСИ Г. Ц., за които е издаден изп. лист по гр. д № 845/2011 г. на Районен съд – Разлог.

В решението си апелативният съд е приел, че правният спор е съсредоточен върху въпросите кой момент дава начало на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК при нестанала публична продан и съотношението като действие във времето между постановките на ТР № 2/2015 г. на ВКС и ППВС № 3/1980 г. Съобразно констатациите му, органът по изпълнението е насрочил публична продан за периода 02. 11. 2011 г. – 02. 12. 2011 г. и ако се приеме, че в случая са приложими изцяло и само постановките на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ВКС, /в мотивите на което е посочено изрично, че: същинското изпълнително действие продан включва не само насрочването, но и нейното извършване/ едва от определената крайна дата - 02. 12. 2011 г. /която попада в периода на извършване на изпълнителното действие – в смисъла на изложеното/ може да започне да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От тази дата до 21. 11. 2013 г., когато взискателят е сезирал съдебния изпълнител със следваща молба /за започване на нова публична продан/ не са изтекли 2 години по смисъла на цитирания законов текст. Такъв срок не е изтекъл и след тази дата – до завеждане на настоящото дело, доколкото в рамките на изпълнителното производство са били предприемани периодично и срочно следващи същински изпълнителни действия, всяко от които, според въззивния съд, е прекъсвало законовата 5-годишна давност. С оглед на това е отхвърлен довод на ищеца, че изпълнителният процес бил перемиран по право, тъй като всички изпълнителни действия се явяват валидно извършени в рамките на периодично течащите 2-годишни срокове по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В допълнение съдебният състав е посочил, че искът се явява неоснователен и при приложение на постановките по ППВС № 3/1980 г. за периода до 26. 06. 2015 г. В този случай, при липса на настъпила перемпция по право по смисъла на ТР № 47/1965 г. на ОСГК на ВС /по изложените по-горе съображения/ до посочената дата давност изобщо не е текла – същата е била спряна със самото образуване на изпълнителното производство. /в хипотезата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД във връзка с чл. 116, б. „в“ ЗЗД /

Касаторът поддържа, че така изложените правни съображения са неправилни и необосновани, а в изложение към жалбата се позовава на предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да формулира конкретен правен въпрос по смисъла на същата разпоредба. Изразява становище за това, че разглеждането на спора от ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 37 от 24. 02. 2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., решение № 247 от 06. 01. 2020 г. на ВКС по гр. д. № 540/2018 г., IV г. о., решение № 35 от 24. 04. 2020 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2019 г., IV г. о., решение № 50194 от 21. 11. 2022 г. на ВКС по гр. д. № 4738/2021 г., III г. о. и решение № 60301 от 17. 01. 2022 г. на ВКС по гр. д. № 479/2021 г., IV г. о.

В първото от тях е прието, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) , или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Останалите съдебни решения касаят процесуалните задължения на съда във въззивното производство, а именно – задължението му при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви свои собствени мотиви и разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните, съответно като даде отговор на наведените в жалбата доводи.

В писмен отговор ответната „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва жалбата. Заявява, че същата не обективира изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на изложените обстоятелства, Върховен касационен съд, III г. о., счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

В случая не е удовлетворено законоустановеното изискване за точно и мотивирано изложение на касационните основания.Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В този смисъл, сама по себе си, липсата на конкретно формулиран, обуславящ решаваща воля на съда по делото правен въпрос /като обща предпоставка за допустимост на касационния контрол/, е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване. В настоящия случай такъв въпрос не е изведен от касатора в изложението. Освен това, не се установява соченото противоречие с горецитираната съдебна практика, която в разглежданата хипотеза се явява в пълно съответствие с даденото от въззивния съд разрешение по предмета на спора.

При този изход на настоящото производство, в полза на ответника по касация „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представляван от юрисконсулт В. З., следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1298 от 02. 11. 2022 г. по в. гр. дело № 1261/2022 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА Б. Б. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: 203670940 сумата 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.