О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50175
гр. София, 06. 07. 2023г.
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3129 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Х. Г. срещу решение № 45/26. 03. 2021г. по в. гр. дело № 114/2021г. на Русенски окръжен съд /РОС/, с което е отменено първоистанционното решение № 260448 от 20. 11. 2020г. на Русенски районен съд /РРС/ и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу П. Б. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 25 000 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 09. 04. 2008г. и сумата 2 500 лв. – разноски по делото, по изпълнителен лист № 3984 от 26. 11. 2008г., издаден по гр. д. № 4489/2008г. на РРС, поради изтекла погасителна давност.
Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл обратно на императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, като не е съобразил, че първоначално образуваното изпълнително дело въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен...