4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 46

гр. София, 10.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3129 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Х. Г. срещу решение № 45/26.03.2021г. по в. гр. дело № 114/2021г. на Русенски окръжен съд /РОС/, с което е отменено първоистанционното решение № 260448 от 20.11.2020г. на Русенски районен съд /РРС/ и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу П. Б. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 25 000 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 09.04.2008г. и сумата 2 500 лв. – разноски по делото, по изпълнителен лист № 3984 от 26.11.2008г., издаден по гр. д. № 4489/2008г. на РРС, поради изтекла погасителна давност.

Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл обратно на императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, като не е съобразил, че първоначално образуваното изпълнително дело въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е прекратено по право на 21.09.2012г., когато е изтекъл двугодишният срок от последното предприето изпълнително действия, което в случая е влизането в сила на решението по иска по чл. 422 ГПК, с което е признато вземането. Не е съобразил също, че подадената от взискателя по изп. дело молба от 20.05.2016г. за извършване на опис на движими вещи не е прекъснала давността, тъй като молба с такова съдържание е била вече подадена по прекратеното на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело, а и тя не съставлява валидно предприето изпълнително действие съгласно ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това към момента на образуване на второто изп. дело за процесното вземане през 2019г. погасителната давност е била изтекла, при което предявеният отрицателен установителен е основателен. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че първото процесно изп. дело е било спряно през периода: 26.03.2009г. – 20.05.2016г., а не до 21.09.2010г., когато влиза в сила съдебното решение по иска за установяване на вземането. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което отрицателният установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде уважен изцяло.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на атакуваното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл обратно на императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, а и неправилно е приел, че изпълнителното производство е било спряно за периода от 26.03.2009г. до 20.05.2016г..

В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът формулира следните въпроси: 1. Кой е моментът на възобновяване на изпълнително производство, спряно с определение на съда до постановяване на влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 422 ГПК – моментът, в който съдебното решение е влязло в сила, т. е. отпаднало е основанието за спиране, или моментът, в който изп. дело бъде възобновено с акт на съдебния изпълнител?; 2. Изтекъл ли е двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и 5 годишната погасителна давност в случаите, в които по искане на взискателя, в молбата за образуване на изп. дело е поискано извършване на определени изпълнителни действия, но същите не са извършени в тези срокове, поради бездействия на частния съдебен изпълнител и/или взискателя?; 3. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? и 4. Кой е моментът, от който започва да тече 5 годишната погасителна давност при прекратяване на изпълнителен процес поради бездействие на взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?, по които поддържа разрешаването им в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в: решение № 755/19.03.1964г. по гр. д. № 2951/63г. на Първо г. о.; решение № 451/29.03.2016г. по гр. д. № 2306/21015г. на Четвърто г. о.; решение № 31/09.09.2010г. по т. д. № 400/2009г. на Второ т. о.; решение № 76/07.06.2011г. по т. д. № 634/2010г. на Първо т. о.; решение № 45/30.03.2017г. по т. д. № 61273/2016г. на Четвърто г. о.; решение № 451/29.03.2016г. по гр. д. № 2306/20015г. на Четвърто г. о. и решение № 112/02.07.2020г. по гр. д. № 2877/2019г. на Четвърто г. о..

Ответникът по касационната жалба - П. Б. К., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а евентуално – за неговата правилност. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция деловодни разноски.

Въззивният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ЗЗД за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност, ищецът не дължи на ответника присъдените със заповед за изпълнение процесни парични суми, за които е издаден изпълнителен лист, впоследствие признати и с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Решаващите правни изводи на въззивния съд по въпроса за погасителната давност в процесния изпълнителен процес и за действието във времето на ППВС № 3/1980г. и на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, са че според чл. 14 ЗНА тълкувателното решение има действие занапред, тъй като липсва изрична разпоредба, придаваща му обратно действие. При постановяване на нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече дадено тълкуване, старото тълкуване важи до неговата отмяна с новия тълкувателен акт. По процесното правоотношение горепосоченото тълкуване, обуславя според РОС извод, че до приемането на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност по процесното висящо изпълнително дело не е текла. Поради това и второто изп. дело № 1043/2019г. е образувано преди да е изтекъл петгодишният давностен срок, следователно процесните вземания не са погасени по давност. По време на спрял изпълнителен процес, какъвто е бил първоначално образуваният през периода: 26.03.2009г. – 20.05.2016г., перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и погасителната давност, също са спрели да текат като срокове, поради което към 26.06.2015г. първото процесно изп. дело е все още висящо и от този момент на обявяване на новото тълкувателно решение е началото на погасителната давност.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че настоящото касационно производство следва да бъде спряно по аргумент на чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 20. 02. 2020г. по следния правен въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Този въпрос е поставен от касатора и е обусловил изхода на конкретния правен спор, доколкото е включен в горепосочените решаващи правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по делото до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 3/2020г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 20.02.2020г..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: