1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50022

гр. София, 25.10.2024 г.Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3129 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Х. Г. срещу решение № 45/26.03.2021г. по в. гр. дело № 114/2021г. на Русенски окръжен съд (РОС), с което е отменено първоинстанционното решение № 260448 от 20.11.2020г. на Русенски районен съд (РРС) и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу П. Б. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 25 000 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 09.04.2008г. и сумата 2 500 лв. – разноски по делото, по изпълнителен лист № 3984 от 26.11.2008г., издаден по гр. д. № 4489/2008г. на РРС, поради изтекла погасителна давност.

Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл противоположно на императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, като не е съобразил, че първоначално образуваното изпълнително дело въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е прекратено по право на 21.09.2012г., когато е...