4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50176

гр. София, 06. 07. 2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3954 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Ф. Ил“ ЕАД срещу решение № 3579/18. 06. 2020г. по в. гр. дело № 21/2020г. на Софийски градски съд (СГС), с което е признато за установено по предявения от Н. Г. Т. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н. Г. Т. не дължи на „Ф. Ил“ ЕАД сумата 15 461. 14 лв., съставляваща главница по договор за банков кредит от 09. 10. 2008г., и сумата 1 034. 64 лв. – разноски по заповедното производство, за които са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 44229/2011г. на СРС, 123 състав, претендирани по изп. дело № 20158380406893 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. №. ....... на КЧСИ.

Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че вземането му не е погасено по давност, тъй като при действието на ППВС № 3/1980г., обявено за изгубило сила с ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, и до приемане на последното ТР, погасителната давност е спряла, като би могла да започне да тече отново от 26. 06. 2015г., когато е постановено горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС, като...