О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 205

гр. София, 18.03.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3954 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Ф. Ил“ ЕАД срещу решение № 3579/18.06.2020г. по в. гр. дело № 21/2020г. на Софийски градски съд (СГС), с което е признато за установено по предявения от Н. Г. Т. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н. Г. Т. не дължи на „Ф. Ил“ ЕАД сумата 15 461. 14 лв., съставляваща главница по договор за банков кредит от 09.10.2008г., и сумата 1 034.64 лв. – разноски по заповедното производство, за които са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 44229/2011г. на СРС, 123 състав, претендирани по изп. дело № 20158380406893 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 на КЧСИ.

Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че вземането му не е погасено по давност, тъй като при действието на ППВС № 3/1980г., обявено за изгубило сила с ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, и до приемане на последното ТР, погасителната давност е спряла, като би могла да започне да тече отново от 26.06.2015г., когато е постановено горепосоченото ТР на ОСГТК на...