1№ 50275/05. 07. 2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

А. Цеда докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 884 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 83/ 04. 10. 2019 г. по гр. д. № 244/ 2019 г. в частта, с която Бургаски апелативен съд, потвърждавайки решение № 30/ 23. 05. 2019 г. по гр. д. № 285/ 2017 г. на Сливенски окръжен съд в допустимата част, е отхвърлил исковете на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу В. К. В. и М. К. К. – В. за отнемане на придобито имущество на стойност 1 027 136. 34 лв.

С определение № 60288/10. 11. 2021 г. производството по настоящото дело бе спряно до приключване на тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. По тълкувателното дело се постанови ТР № 4/18. 05. 2024 г. Привременната пречка по чл. 292 ГПК отпадна, а касационното производство следва да се възобнови.

Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в контекста на тезата си, че необходимо и достатъчно условие за отнемане в полза на държавата на парични средства е те да представляват незаконно придобито имущество и да не са трансформирани в друго такова, касаторът повдига следните материално-правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да изследва какъв е произходът на средствата, послужили за банков депозит и представляват ли лихвите по банковия депозит приход за лицето, когато средствата, с които са направени депозитите, са с неустановен законен източник? 2. Следва ли да намери приложение при определяне размера на...