1№ 50275/05.07.2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 884 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 83/ 04.10.2019 г. по гр. д. № 244/ 2019 г. в частта, с която Бургаски апелативен съд, потвърждавайки решение № 30/ 23.05.2019 г. по гр. д. № 285/ 2017 г. на Сливенски окръжен съд в допустимата част, е отхвърлил исковете на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу В. К. В. и М. К. К. – В. за отнемане на придобито имущество на стойност 1 027 136.34 лв.

С определение № 60288/10.11.2021 г. производството по настоящото дело бе спряно до приключване на тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. По тълкувателното дело се постанови ТР № 4/18.05.2024 г. Привременната пречка по чл. 292 ГПК отпадна, а касационното производство следва да се възобнови.

Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в контекста на тезата си, че необходимо и достатъчно условие за отнемане в полза на държавата на парични средства е те да представляват незаконно придобито имущество и да не са трансформирани в друго такова, касаторът повдига следните материално-правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да изследва какъв е произходът на средствата, послужили за банков депозит и представляват ли лихвите по банковия депозит приход за лицето, когато средствата, с които са направени депозитите, са с неустановен законен източник? 2. Следва ли да намери приложение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ (отм. В първоначалната редакция на текста) размерът на внесените и постъпили суми по банковите сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето им? и 3. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/ постъпването им в края на проверявания период? Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС, а въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК). Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението в аспект на неговата необоснованост. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците В. К. В. и М. К. К. – В., ответници и по касация, възразяват, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Адвокат П. Н. претендира възнаграждение за процесуалното представителство пред касационната инстанция при условията на чл. 38, ал. 2 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е остойностил придобитото имущество от ответниците през проверявания период в размер на сумата 1 530 185.03 лв., и е определил нетният им доход в размер на сумата 1 508 555 лв. В придобитото е включил наличността по банкови сметки на ответниците на общата сума 466 525.03 лв., включително начислените лихви. Приел е за неоснователен довода на ищеца КПКОНПИ (сега касатор), че при остойностяване на придобитото съдът е длъжен да изследва дали внесените суми имат законен източник. Изключил е от придобитото паричните средства, преминали през имуществото на ответниците през проверявания период, които не са налични в края на периода, намирайки за неоснователен и довода на ищеца КПКОНПИ, сега касатор, че преминалите, но неналични парични суми в края на проверявания период, се включват в придобитото имущество. Така е приел, че придобитото имущество през проверявания период в размер на сумата 1 530 185.03 лв., съотнесена към нетния доход на ответниците за периода, е отрицателна величина, която е недостатъчна да надхвърли законоустановения размер от 250 000 лв. на несъответствието по § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗОПДНПИ (отм., в приложимата първоначална редакция на текста), а исковете са неоснователни.

С ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС е уеднаквена практиката на съдилищата в смисъла, възприет с обжалваното решение, като е прието, че: 1) Не представляват „имущество“, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. и 2) Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Така с тълкувателното решение се отговори на поставените от касатора въпроси, включително при съобразяване, че касаторът ги поставя в контекста на тезата в касационната жалба, че необходимо условие за отнемане в полза на държавата на парични средства е те да представляват незаконно придобито имущество и да не са трансформирани в друго. Обжалваното решение е съобразено с така извършеното нормативно тълкуване от ВКС. То е съобразено и с установената практика на ВКС (напр. Решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. IV ГО и и Решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. IV ГО). Прието е, че отнемането в полза на държавата може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Изложеното изключва предпоставките за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (общата и допълнителната).

Не е налице и основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Не се установява грубо вътрешно противоречие на изводите на съда с правилата на формалната логика, не е приложена несъществуваща правна норма, нито е приложена правна норма противно на нейния действителен смисъл.

При този изход на делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД настоящият състав определя възнаграждение за безплатното представителство на двамата ответници от адв. П. Н. в размер на сумата 16 351.02 лв., съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (приложимата редакция към отговора на жалбата), и го възлага в тежест на касатора.

На основание чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) в зависимост от изхода на делото КПКОНПИ следва да заплати държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

При този мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 884/2020 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение.

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 83/04.10.2019 г. по гр. д. № 244/2019 г. на Апелативен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД да заплати на адв. П. С. Н. от [населено място], [улица], ет. 1, офис 1 сумата 16 351.02 лв.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество с адрес [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) да заплати по сметка на бюджета на Върховния касационен съд държавна такса 30.00 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.