О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1978
гр. София, 05. 07. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 337 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно А. Д. Д. Бог: Живот и Здраве“ АД срещу въззивно решение № 425/ 07. 10. 2022 г., постановено по възз. т. д. № 387/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 260016/24. 02. 2022 г. по т. д. № 78/2021 г. на Старозагорския окръжен съд, касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на З. Б. М. сумата 130 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – преживени болки и страдания, стрес, страх и негативни емоции в резултат на претърпяно от нея ПТП на 22. 09. 2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 15. 02. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените 130 000 лв. до предявения размер от 180 000 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) как следва да се прилага принципът на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя; 2) относно приложението на чл. 113, ал. 2 ЗДвП и свързаното с това възражение за съпричиняване.
Ответната страна по жалбата – З. Б. М., чрез адв.К. Л., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 22. 09. 2018 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „С. Г. В. , рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Р. М. С., при което е пострадала пътуващата като пътник в този автомобил - ищцата З. М.. Безспорно е установено, че вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила Р. С., която с одобрено споразумение по нохд № 1050/2020 г. на Районен съд – В. Т. е призната за виновна за това, че на 22. 09. 2018 г. при управлението на лекия автомобил е нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 2 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и от сблъсъка с две МПС по непредпазливост е причинила телесни повреди на повече от едно лице, сред които и ищцата. Съдът е посочил, че съгласно чл. 300 ГПК одобреното от наказателния съд споразумение е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не е спорно, че съгласно застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за отговорността на водача Р. С. за причинени вреди при управлението на процесното МПС е налице валидно сключен застрахователен договор с ответното дружество. Преди завеждане на делото застрахователят е изплатил на ищцата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетата медицинска експертиза, апелативният съд е посочил, че от процесното ПТП на ищцата са причинени множество средни и тежка телесни повреди, изразяващи се в: травматично разкъсване на слезката (далак), което е наложило спешна оперативна интервенция веднага след ПТП за премахването й; закрито счупване в областта на лява бедрена кост, причинило трайно затрудняване в движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като за оздравителния процес и възстановяване на движенията е бил необходим период от около 10-12 месеца; счупване на горния край на тибията (големия пищял) на левия долен крайник, причинило трайно затруднение в движението на крайника за срок по-дълъг от 30 дни и за възстановяване на движенията е бил необходим период от около 4-6 месеца; контузия на белия дроб с плеврален излив - разстройство на здравето, временно опасно за живота, като опасността е била избегната след оказана високо специализирана медицинска помощ; флеботромбоза в областта на лява външна илиачна вена, в резултат вероятно на образувал се тромб след оперативните интервенции на слезката и на левия долен крайник; закрито счупване на ребра в лява гръдна половина, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и за оздравителния процес е бил необходим период от около 3-4 месеца; компресионни счупвания на телата на първи и трети поясни прешлени, причинило трайно затруднение движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, възстановяването на които отнема около 12 месеца.
При формиране на преценката си за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е отчел, че към момента на инцидента пострадалата е била на 38 години, след ПТП е оперирана по спешност и е отстранен далака й; няколко дни след това е направена втора операция в друга болница на бедрената кост; била е обездвижена и подложена на екстензия, изпитвала е силни болки и притеснения; престоят в двете болници е общо 18 дни; след това е продължила да се възстановява в дома си, била е на легло без да може да става и да се самообслужва около 3 месеца; трябвало да се ползват памперси и подлоги; получила проблеми от залежаването, след това започнала да става и да се раздвижва с помощни средства (проходилки), носела корсети заради травмата на прешлените, болките били силни и непрекъснати, пиела обезболяващи, била много притеснена за състоянието си. Възстановителният период е продължил около година, през който ищцата преживяла много болки, дискомфорт и страдания с различна интензивност, била в стрес, изпитвала тревоги и притеснения за последиците от травмите и за бъдещето си. Променил се коренно начина й живот, ежедневието й, за дълъг период от време била изцяло зависима от грижите и помощта на семейството си, чувствала се непълноценна; останали загрозяващи белези от операцията на крайника; към момента не се е възстановила напълно, като претърпените телесни увреди са се отразили на двигателните й способности и на упражняването на професията й на детска учителка. С оглед на тези данни и от установеното със заключението на медицинската експертиза е прието, че понесените множество сериозни травми са довели до необратимо влошаване на здравословното състояние на ищцата, с трайни последици за цял живот. По възражението на ответника за съпричиняване на вредите е прието, че ищцата е пътувала на задната седалка в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Кредитирайки експертните заключения, съдът е посочил, че при поставен колан част от травмите в горната част на тялото биха били ограничени или предотвратени. С оглед на това е прието, че поведението на ищцата е допринесло за настъпване на вредоносния резултат и са налице предпоставки обезщетението да бъде намалено, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Отчетено е също, че в случая, с оглед механизма на настъпване на ПТП и посоката на удара, поведението на водача и на пострадалото лице не са допринесли по равностоен начин за настъпване на травмите. Допуснатите от страна на водача на лекия автомобил нарушения на ЗДвП са основната причина за настъпването на ПТП и телесните увреди на ищцата, поради което приносът на водача е много по-значителен. Доколкото и нарушението на пострадалата като пътник е допринесло за настъпването на някои от уврежданията, нейният принос е определен на 25 % спрямо приноса на виновния водач. В заключение, като е посочил, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата 200 000 лв., съдът го е намалил с 25 % - принос за съпричиняване и е приспаднал изплатеното от ответното дружество обезщетение от 20 000 лв. Предвид това, искът за неимуществени вреди е приет за основателен и е уважен до размера на сумата 130 000 лв.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.
По първия въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД, съдебната практика е установена, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, степента на възстановяване, отражение върху работоспособността, медицинските прогнози за здравословното състояние и възрастта на пострадалия (вж. - ППВС № 4/1968 г., решение № 151/12. 11. 2013 г. по т. д. № 486/2012 г., II т. о., решение № 88/17. 06. 2014 г. по т. д. № 2979/2013 г., II т. о., решение № 130/ 09. 07. 2013 г. по т. д. № 669/2012 г., II т. о., решение № 354/23. 01. 2019 г. по т. д. № 840/2018 г., II т. о. и др.). От значение са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая, след подробно обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото, въззивният съд е съобразил и приложил тези възприети от съдебната практика критерии. Изследвал е броя, тежестта и вида на уврежданията и как същите са се отразили върху физическото и психическото здраве на пострадалата, върху нейния емоционален личен и социален живот; съобразил е възрастта й, затрудненията при упражняването на професията й; състоянието на повишен здравословен риск и намалената възможност за пълноценно физическо натоварване, поради загубата на слезка и увреждането на опорно-двигателната система (поясни прешлени и долен крайник); отчел е и икономическата конюнктура в страната и нивата на застрахователно покритие към датата на деликта. Изразеното чрез поставения въпрос несъгласие с фактическите изводи на съда по същността си е оплакване за необоснованост на въззивното решение - чл. 281, т. 3 ГПК, но правилността на изводите за приетия за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се проверява във фазата на касационното производство по чл. 290 ГПК. В случая, при наличие на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, не е налице поддържаното основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
По поставения втори въпрос, касаещ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въззивното решение не противоречи на константната съдебна практика - т. 7 от ППВС № 18/1963 г., решение № 21/03. 02. 2017 г. по т. д. № 437/2016 г., II т. о., решение № 169/28. 02. 2012 г. по т. д. № 762/2010 г., II т. о., решение № 54/ 22. 05. 2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о., решение № 198/03. 02. 2017 г. по т. д. № 3252/2015 г., II т. о. и др. Приема се, че принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането. За да приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на такова съпричиняване. В случая въззивният съд подробно е изяснил причината за ПТП, поведението на участниците, механизма на увреждането и причинените на пострадалата травми, като при формиране на правните си изводи за определения процент съпричиняване е отчел, че деянието е резултат преимуществено на несъобразеното с правилата за движение по пътищата поведение на делинквента.
Наличието на трайна и последователна съдебна практика на ВКС по поставения въпрос, в това число и задължителна, на която въззивното решение не противоречи, изключва поддържаното от касатора основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На ответната страна по жалбата не следва да се присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗЗД, доколкото към отговора на касационната жалба не е представен договор за оказана безплатна правна защита по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, нито има доказателства такава да е уговаряна за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 425 от 07. 10. 2022 г. постановено по възз. т. д. № 387/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.