О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50473

гр. София, 04. 07. 2023 г.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1860 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Д. Е“ ЕООД, чрез адв.Б.К. срещу решение №40 от 29. 04. 2022г., постановено по в. т.д. №24/2022г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение №367 от 09. 12. 2021г., постановено по т. д. №129/2020г. по описа на Окръжен съд-Бургас. С първоинстанционното решение е уважен предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като е прието за установено по отношение на дружеството-касатор, че в полза на „Бургстрой“ ООД, [населено място] съществува вземане в размер на сумата 200 000 лева - неустойка за забава, дължима съгласно т. 5.1. от споразумение от 19. 02. 2016г. и приложение №1 към него, ведно със законната лихва от 09. 10. 2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №957/2019г. на Районен съд - Несебър, като на ищеца са присъдени разноските за заповедното и първоинстанционното производство.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът е обсъдил формално доказателствата, вкл. относимите към възражението, че забавата за изпълнение на поетите от него задължения по процесното споразумение е резултат от действия на самия ищец. Твърди, че решаващият състав не е приложил императивни разпоредби на ЗУТ, респ. е...