О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1452София, 14.05.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 2639/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Б. И. АД, [населено място] срещу решение № 221 от 12.07.2024 г. по в. т. д. № 219/2024 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 147 от 03.04.2024 г. по т. д. № 699/2023 г., предявеният от А.-М. А. С. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 07.11.2019 г., е уважен за разликата над 21 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2023г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същото е прекомерно завишено и не съответства на действително претърпените от ищцата вреди. Счита, че при определяне на обезщетението въззивният съд не е съобразил константната съдебната практика по аналогични казуси, вида и тежестта на получените от пострадалата травматични увреждания, критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и икономическите условия в страната към датата на ПТП. Оспорва и приетия от въззивната инстанция размер (20 %) на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като счита същия за занижен. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество своя теза, че при конкретния механизъм на произшествието допуснатото от пострадалата нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в пресичане на пътното платно на необозначено за това място, тичайки, при липса на видимост, и говорейки по телефона, обосновава принос в размер на 70 %.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли за допускане на касационното обжалване по „въпроси на материалното право, свързани“: „1. С критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди“; Налице ли е противоречие с тълкувателната практика на ВС и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, постановена по искове за обезщетяване на неимуществени вреди за сходни телесни увреждания; 2. Със справедливо определяне на процента на съпричиняващото деяние по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато самият пострадал е допринесъл за размера на вредите или настъпване на увреждането”.

За въпросите по т. 1 се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/68 г., ППВС № 7/78 г., както и с конкретно посочена казуална практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 ГПК, а за въпроса по т. 2 – че е разрешен в противоречие с т. 7 от ППВС № 17/63 г. и практиката на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК.

Касаторът моли за допускане на касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, без да излага конкретни съображения в подкрепа на същото.

Ответницата по касация – А.–М. А. С. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил факта, че първоинстанционното решение е влязло в сила за сумата 21 000 лв., за която е бил уважен предявеният от А.-М. А. С. срещу ЗД „Б. И. АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, с оглед на което за доказани е счел всички елементи от фактическия състав на тази разпоредба – противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил „Киа С.“, с рег. [рег. номер на МПС] – И. Д. Г. (за което същият е осъден с влязла в сила присъда); причинна връзка между противоправното поведение на водача и настъпилите увреждания на ищцата; наличие на застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил, сключена между собственика на автомобила и ответника ЗД „Б. И. АД.

Като спорни въззивната инстанция е посочила единствено въпросите за размера на обезщетението за неимуществени вреди и за наличието на съпричиняване, като и по двата въпроса не е споделила изводите на първостепенния съд.

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав e счел, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетение е занижен с оглед възрастта на ищцата към момента на ПТП – 14 години; претърпените от нея физически увреждания – сътресение на мозъка, гръдна и тазова травма; оперативното лечение за стабилизиране на фрактурите с външен фиксатор и винт; проведената рехабилитация; продължителността на възстановителния период (около шест месеца); интензитета на болките и страданията и нуждата от помощ в ежедневието; променения начин на живот на ищцата, в т. ч. невъзможността да посещава училище и да осъществява социални контакти; липсата на прогноза за пълно възстановяване на сковаността на походката и невъзможността за раждане по естествен път. Въз основа на това е приел за справедливо обезщетение в размер на сумата 130 000 лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен също моментът на настъпване на вредите и конкретните икономически условия в страната, намиращи израз в нивата на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въззивният съд не е споделил и извода на първата инстанция за принос на ищцата, изразяващ се в нарушение на чл. 113, ал. 1 вр. ал. 2 ЗДвП – пресичане на необозначено място при наличие на пешеходна пътека на 45 м. от мястото на произшествието, по съображения, че такова възражение нито е релевирано от застраховятеля, нито е подкрепено от събраните по делото доказателства.

От друга страна, съобразявайки механизма на извършеното ПТП, съдебният състав е приел за доказано възражението на застрахователя, че ищцата, в нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която преди да навлязат на пътното платно за движение пешеходците следва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост за движение, е предприела пресичане на пътното платно на бегом, след движещ се в обратната посока автомобил, препятстващ видимостта на движещите се МПС в другото платно за движение, и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Отчитайки тежестта на нарушенията, извършени от участниците в ПТП, както и вмененото по закон задължение на водачите на автомобили да пазят по-уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и децата, въззивният съд е счел, че приносът на ищцата е в размер на 20 %, респ. дължимото й обезщетение е в размер на 104 000 лв. Доколкото обаче предявената от нея претенция е за 100 000 лв., след частична отмяна на първоинстанционното решение, й е присъдил допълнително сумата 79 000 лв.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Формулираните в т. 1 въпроси не отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да са от значение за формиране решаващата правна воля на въззивния съд по съществото на спора. Въпросите съдържат оплакване за допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за несъобразяване на критериите, релевантни за прилагане на принципа за справедливост според указанията в ППВС № 4/68 г. Евентуалното нарушение на посочената разпоредба е от значение за правилността на въззивното решение, но не и основание за допускане на касационен контрол съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Отделно от това, следва да се отбележи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил както посочените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, така и специфичните за конкретния случай факти, които изпълват със съдържание понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и имат значение за размера на обезщетението. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС, поради което няма основание обжалваното решение да се допуска до касационен контрол по тези въпроси.

Общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК не е изпълнено и по отношение на въпроса по т. 2 от изложението, свързан с възражението на касатора по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото изобщо липсва такъв. Касаторът е посочил абстрактно, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос „свързан със справедливото определяне на процента на съпричиняващото деяние по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато самият пострадал е допринесъл за размера на вредите или настъпването на увреждането“, без изобщо да формулира въпрос и да обвърже приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с конкретния случай. Освен това, „въпросът“ е изцяло относим към правилността на обжалвания акт поради съдържащото се в изложението несъгласие с обема на съпричиняване от страна на пострадалата. „Въпросът“ не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, с които е аргументирано наличието на съпричиняване в размер 20 % и не може да послужи като общо основание за достъп до касационен контрол. Същевременно, не е налице и поддържаното противоречие със задължителната практика на ВКС в ППВС № 17/1963 г. и с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК.

Доколкото е заявено само бланкетно, чрез посочване на законовия текст и без излагане на конкретни аргументи, не подлежи на обсъждане и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 221 от 12.07.2024 г. по в. т. д. № 219/2024 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: