10О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 14.01.2026 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на десети декември през две хиляди и двадесет и пета година в състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове: Десислава Добрева
Мария Бойчева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1998 по описа за 2025 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Ищецът Д. А. Д. атакува решение № 276 от 12.03.2025г. по в. гр. д. № 2261/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено по въззивната жалба на насрещната страна „Лев инс“ АД, решението по гр. д.№ 247/2023г. на ОС Монтана в частта за уважаването на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с претърпени телесни увреждания като пътник в лек автомобил при транспортно произшествие от 17.06.2019г., за разликата над 200 000лв. до присъдените от окръжния съд 480 000 лв., и с което не е уважена неговата въззивна жалба и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на този иск за разликата до пълния предявен размер от 800 000лв. Предмет на искането за касиране е и решението на САС, с което по жалбата на ответника, е отменен актът на ОС за осъждането на застрахователя да заплаща ежемесечно обезщетение за бъдещи имуществени вреди – пожизнени разходи за личен асистент/болногледач в размер на 1 800лв. месечно, считано от 01.08.2023г. и искът за обезщетяване на посочените бъдещи имуществени вреди е изцяло отхвърлен. Касаторът обжалва и въззивния акт за потвърждаване на първоинстанционния за отхвърляне на иска за обезщетяване на предстоящите имуществени разходи за болногледач за разликата до претендирания размер от 3 000лв.
Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 800 000лв. и присъждане на сумата от 3 000 лв. пожизнено месечно обезщетение за разходи за възнаграждение за личен асистент/болногледач.
Решението в частта за осъждането на застрахователното дружество за обезщетяване на извършените имуществени разходи за лечение (закупени медикаменти, помощни и хигиенни материали и болничен престой) за сумата 2 004.35лв. и отхвърлянето на този иск за разликата до предявения размер от 4 008.71лв., е влязло в сила. Влязло е в сила и решението в частта за уважаване на иска за обезщетяване на неимуществените вреди до размер на 200 000лв.
Като спорни въпроси в настоящото производство касаторът въвежда размера на следващото му се обезщетение за обезвреда за понесените от него неимуществени вреди; наличието и степента на съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат и въпроса дължи ли се на увредения ежемесечно обезщетение за бъдещи имуществени вреди - възнаграждение за лични асистенти /болногледачи/, след като той е потребител на услугата „Личен асистент” към Агенцията за социално подпомагане. Изложени са подробни оплаквания за неправилно определен размер на справедливото обезщетение от 400 000лв, както и за неправилно отчетен размер на съпричиняване от пострадалото лице в размер на 50% поради неизползване на предпазен колан като пътник на предна дясна седалка и пътуване с водач, за когото е знаел, че се намира в състояние на алкохолно опиянение. Възразява, че решението на апелативния съд, с което на ищеца е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като ответникът не е провел пълно доказване на това възражение. Идентично е оплакването и по отношение на отчетеното съпричиняване поради пътуване с водач, който пострадалият е знаел, че е употребил алкохол. Възразява се, че дори да е налице съпричиняване на някое от двете посочени основания, то не е в степента на противоправното поведение на виновния водач. По отношение на претендираните бъдещи имуществени разходи, които са му нужни пожизнено, касаторът поддържа становището, че съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, всички преки и непосредствени вреди от деликта следва да бъдат обезщетени, а фактът, че докато той не разполага със средства сам да плаща на необходимите му болногледачи, е в действие социалната програма „Личен асистент“, по никакъв начин не изключва отговорността на ответника и за тези вреди. Счита, че отсъства правна, обществена и житейска логика отговорността на ответника да се прехвърля като социална тежест върху държавата, напротив - правната логика и общественият интерес изискват точно обратното - ответникът да бъде осъден да покрива ежемесечно тези разходи, а обществените средства да се насочат към други нуждаещи се от тази социална услуга.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/ „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства и релевантните обективни факти, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД при предявен пряк иск срещу застрахователя?“, според касатора разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/68г. и практика на касационната инстанция, постановена по реда на чл.290 ГПК.
2/ „При преценка относно наличието и степента на съпричиняване в хипотеза на непозволено увреждане, следва ли съдът да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалия и да отчете причинната им връзка с вредите, респ. да установи действителния обем, в който всеки от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?“ и „Длъжен ли е съдът да прецени доколко страната, която прави възражението, го е доказала по категоричен начин при условие на пълно и главно доказване?“ при допълнителната предпоставка на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. по гр. д. № 18/63 на Пленума на ВС, на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, решение № 96/16.09.2022 г. по т. д. № 1105/2021 г. на II т. о., решение № 50007/27.07.2023 г. по т. д. № 2205/2017 г. на II т. о. и решение № 24/21.02.2024 г. по т. д. № 2224/2022 г. на I т. о. на ВКС.
3/ „Обстоятелството, че пострадалият ищец е потребител на услугата „Личен асистент” към Агенцията за социално подпомагане, освобождава ли застрахователя от отговорност за бъдещи имуществени вреди - възнаграждение за личен асистент /болногледач?” със съображенията, че липсва съдебна практика, поради което е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Посочва се, че даденото от въззивната инстанция разрешение е от значение за развитие на правото, тъй като е налице неяснота, съществува ли колизия между правото на увредено от деликт лице да ползва личен асистент като социална услуга и задължението на деликвента, респективно на неговия застраховател, да обезщети имуществените вреди за болногледач, които е сигурно, че ще се търпят и в бъдеще, и ако такова противоречие съществува, как следва да бъде разрешено то, при спазване на принципа на чл. 51, ал. 1 ЗЗД и на обществения интерес, изискващ социални услуги да се предоставят само на нуждаещи се правоимащи лица, когато няма друг източник за осигуряването им.
Въпреки дадената възможност, процесуалният представител на застрахователното дружество, депозирал писмен отговор на касационната жалба, не удостовери положен валиден КЕП, поради което този отговор не може да бъде ценен като становище в настоящото производство.
Третото лице помагач, привлечено от „ЗК Л. И. АД В. Т. Д.,р. 2009г. (дъщеря на съпругата на ищеца, управлявала лекия автомобил след употреба на алкохол над законоустановения минимум), със съгласието на баща си Т. Г. Д., не е депозирало отговор на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е преценил, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществените вреди е в претендирания размер от 800 000лв. Приел е, че пострадалият не е изпълнил както задължението си по чл.137а ЗДвП, така и е предприел пътуване в автомобила, управляван от съпругата му след употреба на алкохол, като е знаел за състоянието на Д. - факт, установен от протокола за разпит на ищеца като свидетел по досъдебното производство, прекратено поради смъртта на делинквента. По отношение неизпълненото задължение за използване на предпазен колан първата инстанция е отчела съпричиняване от 30%, а по отношение на рисковото поведение от пътуване с водач, който пострадалият е знаел че е в алкохолно опиянение - 10%, в резултат на което, определеното за справедливо обезщетение от 800 000лв. е редуцирано с 40 % и е присъдено в размер на 480 000лв. За основателен е приет искът за обезщетяване на бъдещите имуществени вреди от разходи за болногледач, предявен за сумата 3 000лв. месечно, уважен с оглед приетия размер на съпричиняване в размер на по 1 800лв. месечно пожизнено, считано от 01.08.2023г. - следващ завеждането на иска начален момент, каквато е била претенцията на ищеца. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете насрещни страни по спора срещу първоинстанционното решение – Д. е обжалвал отхвърлянето на исковете за разликата до пълния предявен размер, а ответникът - уважаването на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000лв. и уважаването на иска за заплащане на обезщетение за бъдещи пожизнени имуществени вреди – разходи за асистент за сумата 1 800лв. месечно (присъдено до настъпване на основания за промяна или отпадане на основанието за получаването му).
Приела е за установено въз основа на автотехническата експертиза, че на 17.06.2019г., около 02:15 часа на второкласен път ІІ – 11, км. 44, между [населено място] и [населено място], е настъпила пътна злополука с лек автомобил „Рено М. Сценик“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от С. Д. с 1.66 промила алкохол в кръвта, със скорост по - висока от максимално разрешената за конкретния пътен участък и несъобразена с релефа на местността и с конкретните условия на видимост. Д. е загубила контрол върху управлението на лекия автомобил, който напуснал очертанията на пътното платно и се завъртял по своята надлъжна ос. Тя не е ползвала обезопасителния колан, вследствие на което изпаднала от автомобила, получила тежки увреждания и починала. На предна дясна седалка до водача пътувал нейния съпруг - ищецът, роден 1974г., за който по делото има доказателства, включително негови признания, дадени по досъдебното производство като свидетел пред разследващ орган под страх от наказателна отговорност, че със съпругата си съвместно са употребили алкохол и предприели пътуването.
Въз основа на заключението на медицинската експертиза е прието за установено, че пострадалият е транспортиран до здравно заведение, проведено е лечение на получените при пътната злополука увреждания – счупване на гръдни и поясни прешлени и засягане на гръбначно-мозъчния канал на ниво 9-11 гръден прешлен. Увреждането е довело до трайна загуба на основната функция на долните крайници на ищеца - да ходи, да ги сгъва и разгъва. Отчетено е, че с решение на ТЕЛК от 09.11.2023г. на увредения е призната пожизнено 100 % загуба на работоспособността и определена чужда помощ. Съобразено е обстоятелството, че съдебно медицинската експертиза потвърждава необходимостта от чужда помощ за извършване на ежедневни дейности без да е необходима денонощна такава. Обсъдено е заключението на приетата психологична експертиза.
Независимо от влизане в сила на първоинстанционното решение за уважаване на иска за сумата 200 000лв. и формираната сила на пресъдено нещо по отношение на наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя във връзка с причинените на ищцеца увреждания, въззивната инстанция е изложила съображенията, че при управлението на лекия автомобил С. Д. е допуснала нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, относно постоянния контрол върху управляваното МПС и максимално разрешената скорост за движение в участъка от пътя, в който е настъпило ПТП, поведението на застрахования при ответника водач е противоправно, виновно и е в пряка причинна връзка с полученото от ищеца увреждане, и предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са доказани по основание.
Справедливото обезщетение за претърпените от Д. неимуществени вреди е преценено от състава в размер на 400 000лв. с позоваване на критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и с конкретните данни по делото относно възрастта на ищеца, множеството получени травматични увреждания, невъзвратимите негативни последици за здравето на пострадалия, обществено икономическите условия в страната и лимита на застрахователно покритие.
Въззивната инстанция е приела, че вещите лица от двете експертизи са категорични, че пострадалият пътник не е ползвал обезопасителния колан, с който е било оборудван лекият автомобил, поради което при завъртането му по надлъжна ос, тялото му не е било пристегнато към облегалката на седалката, а е имало свободно движение в купето. Вследствие на отсъствието на това здраво притискане към облегалката, Д. е получил силен директен удар, довел до настъпването на най - тежката за него гръбначно-мозъчна травма, която е единствената причина за трайна загуба на основната функция на долните крайници да ходи, да се сгъват и разгъват - извод, мотивиран с разясненията на вещото лице - медик в съдебното заседание, проведено от първоинстанционния съд на 23.11.2023г., л. 205.
Определеното обезщетение е намалено поради приет принос в степен на 50% със съображенията, че и водачът и пътникът са били в пияно състояние, а ищецът е имал съзнанието, че неговата съпруга е употребила значително количество алкохол и въпреки това се е съгласил да пътува в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан. Отчетено е, че водачът на автомобила е бил със средна степен на алкохолно опиване - 1.66 промила в кръвта и 1.94 в урината.
С тези мотиви прекият иск за обезщетяване на неимуществени вреди е счетен за основателен до размер на 200 000лв. и подлежащ на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 800 000 лева.
По претенцията за заплащане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди от необходими разходи за личен асистент, въззивната инстанция е обсъдила, че с решение на ТЕЛК на Д. е призната 100 % загуба на работоспособността и необходимост от чужда помощ пожизнено.
За установено е прието, че:
- ищецът е ползвател на лична помощ по Закона за личната помощ и му е призната най - висока четвърта степен на необходимост от интензивна подкрепа по смисъла на чл.12,ал.2, т.4 от ЗЛП с осигурена грижа/лична помощ от 161 часа месечно, при максимално възможни 168 часа;
- Д. получава пенсия с включена добавка за асистент от 207.48 лева, отпусната с разпореждане на НОИ от 30.06.2023 г., но актуалният й размер не е установен от ищеца;
- Д. получава ежемесечна парична помощ от Агенцията за социално подпомагане, която към месец септември 2023г. е била в размер на 287.28 лева, но отново отсъстват доказателства за размера й към началото на 2025г.
- Агенцията за социално подпомагане, чрез механизма за лична помощ, на която ищецът е потребител по Закона за личната помощ, ежемесечно заплаща на един асистент с 10-годишен професионален опит, при 161 часа месечно, сумата от 1 588.93 лева като Д. е включен в механизма за лична помощ с назначен на трудов договор личен асистент, изцяло за сметка на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] и по този начин му е предоставена най - високата четвърта степен на грижа по Закона за личната помощ до 161 часа месечно при максимално предвидено от 168 часа – чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗЛП.
Обсъдено е, че в първата инстанция е прието допълнителното заключение на икономическата експертиза относно необходимата парична сума при свободно договаряне за наемане на личен асистент, при определената норма от 161 часа месечно и тя е в размер на 3 530 лева.
Съставът на САС е възприел за релевантна при преценката за ежемесечните пожизнени разходи за болногледач стойността на възнагражденията, които се изплащат от Агенцията за социално подпомагане, като се е позовал на ръста на безработица в този регион и произтичащия от този ръст наплив на кандидати за тази работа. Извършена е и преценката, че дори и да бъде възприета пазарната стойност, обещетението подлежи на намаляване с приетия процент на съпричиняване Ѕ и при този вариант дължима би била сумата 1 765 лева, а при съобразяване размера на предявената претенция за обезщетяване на бъдещите ежемесечни вреди от 3 000 лева, след редукцията й с процента на съпричиняване, ищецът ще има правото да получава сума, в размер на 1500 лева. Съпоставено е, че сумата от 1 500 лева е по - малка от реално заплащаното възнаграждение на личния асистент от Агенцията за социално подпомагане - 1 588.93 лева. С аргумента за отсъствие на доказателства Д. да е престанал да бъде потребител на механизма за лична помощ по Закона за личната помощ, т. е. личната помощ по този закон да е прекратена, да е прекратен и трудовият договор между асистента и доставчикът на лична помощ, а Д. да е сключил договор при свободно договаряне и лично да заплаща възнаграждение на личен асистент, който пък плаща дължимите данъци върху полученото възнаграждение, е обоснован крайният извод, че този иск е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Искането за допускане на касационното обжалване по поставения първи въпрос за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД не следва да бъде уважено:
Съставът на САС е изложил аргументи при очертаване на общите критерии, релевантни за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, преценявал е конкретните факти и е подложил на самостоятелна преценка доказателствата, в резултат на което е дал разрешение на спора съобразно собственото си становище за крайния му резултат. От значение за формиране на извода за справедливия размер на обезщетението е обстоятелството, че на ищеца е причинено отпадане на функцията единствено на долни крайници със засягане на пикочно половата система (чрез увреждане на двигателната активност на автономната мускулатура на тези вътрешни органи), поради което отсъства основание за преценка съставът да се е отклонил от трайноустановените разрешения по приложението на чл.52 ЗЗД. Съгласно тях, за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увредено от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, макар те да нямат самостоятелно значение, а следва да се преценяват в съвкупност с другите критерии. Съставът не е игнорирал задължението си при обосноваване на размера на обезщетението да да извърши анализ и оценка на всички конкретни за спора обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост, а и преценката му на отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението в разглеждания случай, е въпрос по правилността на съдебното решение, който не може да бъде обсъждан в тази фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК.
Извън горното, определеното от състава на САС обезщетение не е в противоречие с формираното от касационната инстанция разбиране за справедливост и адекватност на оценката на моралните вреди в сходни случаи, обективирано в решенията по т. д.№ 1086/2022г. на ІІ т. о., т. д. № 237/2021г. на ІІ т. о., т. д.№ 550/2021г. на ІІ т. о. и др.
Не следва касационно обжалване на бъде допуснато по втория въпрос за дължимата съпоставка при приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД на поведението на делинквента и това на пострадалия. Отчетените от въззивната инстанция нарушения на правилата за движение на водача са превишаване на разрешената скорост, довела до загуба на контрол над автомобила и употребата на алкохол. Приетите нарушения на пострадалия в причинна връзка с противоправния резултат са също две - пътуване без предпазен колан; рисково поведение и непроявена дължима грижа за собствена безопасност поради пътуване с водач, употребата на алкохол от който е известна на пътника. От значение за разпределяне на отговорността е и обстоятелството, че апелативният съд е приел за установен и факта на употребата на алкохол от пострадалия заедно с делинквента. В практиката на касационната инстанция това обстоятелство е преценявано като релевантно в смисъл, че съвместната употреба на алкохол заедно с шофиращия, е безконтролно поведение на пътника, затрудняващо дължимата от него преценката за възможни фатални последици при предстоящо пътуване с автомобила - решението по т. д.№ 1878/2024г. на І т. о. на ВКС.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по втората част на въпроса по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД - относно преценката на съда за доказаност на възражението за допринасяне. Въззивната инстанция не е отрекла тежащата върху навелата възражението за съпричиняване страна доказателствена тежест за установяването му, а същевременно осъществената от съда преценка на доказателствата, чрез които страната провежда доказването - дали то е пълно, категорично и неосновано на предположения, не е в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. При мотивировката на въпроса обжалващата страна единствено анализира практиката на ВКС, но не посочва в какво се е изразил неосъщественият анализ дали заявеното от страната възражение е доказано; кои факти и обстоятелства немотивирано са игнорирани, а на кои неоснователно е даден превес. Решаващият състав е изходил от принципната позиция за необходимостта приносът да е конкретно установен, да е в причинна връзка, да е действие/бездействие, което наред с неправомерното поведение на делинквента, е причинило вредоносния резултат. Същевременно е изложил и съображения въз основа на кои конкретно посочени доказателства приема за установено в процеса игнорирането от пътника на задължението му по чл.137а ЗДвП и поемането на необоснован риск чрез неглижиране на собствената безопасност при пътуване в автомобил, управляван от водач, с който пострадалият съвместно е употребил алкохол.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по третия въпрос. Ищецът е включен в механизма за лична помощ като лице с трайно увреждане, който механизъм се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и личния избор на ползвателя на личната помощ - чл.11 ЗЛП, който избира своя асистент - чл.24. Между ползвателя, асистента и доставчика на лична помощ (общината по настоящия адрес на ползвателя) се сключва споразумение - чл.14, ал.3, т.2, а след това кметът на общината сключва трудов договор с асистента - чл.14,ал.5 и чл.27. Както се посочи, ползвателят на лична помощ избира асистента и участва в договарянето на условията на заетостта - чл.8,ал.3.
След като по силата на чл.13 ЗЛП подкрепата се предоставя въз основа на подадено от нуждаещото се лице заявление - декларация и може да бъде прекратена по негово искане - чл.16, т.2 ЗЛП, мотивировката към третия въпрос (с която е обосновано и приложното поле на въведената допълнителна предпоставка - т.3 на чл.280,ал.1 ГПК) - „общественият интерес, налагащ социални услуги да се предоставят само на нуждаещи се правоимащи лица, които нямат друг източник за осигуряването им; за отсъствие на правна, обществена и житейска логика отговорността на ответника да се прехвърля като социална тежест върху държавата, вместо застрахователят да бъде осъден да покрива ежемесечно тези разходи, а обществените средства да се насочат към други нуждаещи се от тази социална услуга“, не съответства на предприетите действия от обжалващата страна, която продължава да ползва социалната услуга. Поради това въпросът е хипотетичен, същевременно по него няма произнасяне от въззивната инстанция, защото доводът какво изисква общественият интерес, и дали е налице „колизия“ между правото на увредено от деликт лице да ползва личен асистент като социална услуга и задължението на деликвента, респективно неговия застраховател, да обезщети имуществените вреди за болногледач, е въведен в процеса едва с касационната жалба и изложението. Въпросът не отговаря на съществени характеристики на правния въпрос, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и въз основа на него не може да бъде осъществен касационен контрол. Въззивната инстанция е преценявала релевантните към претенцията за имуществени вреди за разходи за личен асистент установени по делото факти към момента на приключване на устните състезания в производството по чл.258 сл. ГПК.
Независимо от недопускане на касационното обжалване, в случая разноски на насрещната страна не се следват.
По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 276 от 12.03.2025г. по в. гр. д. № 2261/2024г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: