Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. М. от [населено място]. Обжалва се изцяло решение № 3076/04. 05. 2015г. на Административен съд-София град, постановено по адм. д. № 11953/2013г. по описа на АССГ.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че неправилно при определяне на данъчната основа не са ценени събраните доказателства за получени дарени средства. Претендира се отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по същество, с което да се отмени изцяло РА. Направено е и искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] чрез юриск.К. в с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № [ЕГН]/08. 08. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1856/30. 10. 2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ [населено място].
РА е издаден в ревизионно производство с предметен обхват - задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода от 01. 01. 2008г. до 31. 12. 2009 г. В хода на производството е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което са предприети действия за облагане по аналог на физическото лице, за което е изпратено уведомление на същото. С РА, потвърден с решението на горестоящият данъчен директор, е определен за внасяне данък по чл. 48 ЗДДФЛ за ревизирания период в размер на 73 413, 51 лв. и лихви в размер на 29 037, 87 лв.
С обжалваното решение АССГ е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от надлежно оправомощени органи. Съдът е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1,т. 2 и т. 7 ДОПК, даващи основание за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правни констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното и на съдебното производства не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по РА, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Приел е че основният спор по делото касае приходната част на паричния баланс на лицето досежно липсата или наличието на получени от него дарения. Приел е, че по договорите за дарение, сключени по време на ревизирания период, не е налице реално разместване на блага. Съдът е счел, че тези договори са съставени с цел да послужат като доказателства за произход на суми в ревизионното производство за 2008 - 2009 г., за което се е позовал и на данните от извършени насрещни проверки на дружествата, посочени като дарители.
Ревизираното физическо лице е останало недоволно от решението, заявява оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността му. Касационните оплаквания се свеждат до изводите на съда по спорните въпроси - налице ли са основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, получени ли са от РЛ дарени средства в размери, достатъчни за опровергаване фактическите констатации на приходните органи, ползващи се с презумптивна сила, относно недоказания произход на средствата за извършени разходи и оттам на основание за облагане с данък на тези средства.
По останалите въпроси - относно формиране и изчисление на сумите за главници и лихви, относно размера и вида на получените приходи от физическото лице, извън дарени суми, както и за размера и вида на разходите, относно формирания паричен баланс на приходи и разходи, не са заявени касационни оплаквания. Тези въпроси не са били спорни и пред първоинстанционния съд. При проверка на материалната законосъобразност на решението на АССГ в тази му част не се констатираха пороци на същото.
Касационният съд намира за законосъобразни и обосновани изводите на съда относно законосъобразността на действията на приходните органи при провеждане на ревизията и във връзка с наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за извършеното облагане по аналог. Липсата на несъмнени данни за произхода на средствата за разходи на лицето, вкл. и за получени дарения, към всеки един от конкретно ревизираните отчетни периоди предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон.
По съществото на спора, за дължимостта на установените публични задължения по процесния пред първата съдебна инстанция ревизионен акт, от значение е дали физическото лице М. е имало за отчетните периоди приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи, че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Освен общият принцип в процеса за тежестта за установяване на положителни факти, ползващи страната, която твърди настъпването им, се съобразява, при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК относно верността на фактическите констатации в РА.
В случая твърдението на ревизираното физическо лице е за получени приходи предвид получени дарения на парични средства. Твърди се получаване на дарения на парични средства от четири дружества – „Авто И. ИА” Д., [фирма], [фирма] и [фирма].
Във връзка с твърдението за получени дарения от – „Авто И. ИА” Д., [фирма], [фирма] и [фирма] са представени писмени доказателства - писмен договор за дарение от 31. 03. 2009 г., ведно с протокол на едноличния собственик [фирма]; договори за дарение от 25. 06. 2007г., 21. 12. 2007г., 10. 03. 2008г., 15. 10. 2009 г., ведно с протоколи от събрание на консортите в „Авто И. ИА” Д.; писмен договор за дарение от 21. 12. 2007 г., ведно с протокол от общото събрание на съдружниците в [фирма]; договори за дарение от 15. 10. 2009г. и 19. 11. 2008 г., ведно с протоколи от общото събрание на съдружниците в [фирма].
По силата на посочените договори, дарителите са отстъпили на РЛ дарените суми посочени в тях. Получаването на дарените парични средства е удостоверено от ревизираното лице чрез представени нотариално заверени разписки за получаване на даренията. Приети са по делото и представените от РЛ доказателства във връзка с декларирането на дарените парични средства и заплащането на данък дарение, а именно декларации по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ /за облагане с данък дарение на декларираните от него парични средства/ и 8 бр. платежни нареждания за платен данък дарение, както и извлечения от банковите сметки на дружествата, отразяващи наредените преводи по сметка на [община].
Съдът е приел, че не е доказано получаването на дарените средства като приход за ревизираното лице. Счел е за правилни изводите на приходните органи относно липсата на достоверни дати на договорите и разписките. Приел е, че дарените средства са получени от РЛ в по-късни периоди 2010г. и 2011г., когато е налице счетоводно отразяване на сумите и деклариране на даренията.
Изводите на съда са необосновани и оттам незаконосъобразни. Съдът е възприел безкритично изводите на приходните органи като не е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, съответно не е направил обосновани фактически и правни изводи, въз основа на тях. Предвид презумптивно верния характер на констатациите на приходните органи в РА за липса на реална престация, следва оборването на тези констатации да се извърши при условията на пълно насрещно доказване.
На първо място следва да се съобрази, че представените частни документи /свидетелстващи и диспозитивни/ не се ползват с материална доказателствена сила. Затова и преценката, която се извършва от съда е свързана с достоверната дата на тези документи, както и с оглед на другите събрани доказателства и установени факти и обстоятелства. В случая, нотариалната заверка на договорите за дарения и разписките за получаване на даренията е от 2011г., т. е преди започване на ревизионното производство, поради което с нея се установява достоверност на датирането им. Следва да се отбележи, че договорите за дарения са заверени пред нотариус не само преди започване на процесната ревизия, но и преди извършването на двете проверки за установяване на факти и обстоятелства, относно съответствие на доходи и имуществено състояние, за които са съставени Протокол №1159912/16. 12. 2011г. и Протокол № 1232978/02. 07. 2012г.
На второ място, в ревизионното производство, вкл. при извършените данъчни проверки е установено, че дарителите са имали на разположение посочените в договорите средства, които да ги дарят на РЛ.Уено е също, че дарените средства са осчетоводени през 2010г. и 2011г.
Необосновано съдът е приел за недоказани твърденията за получени дарения от посочените дружества. В случая РЛ е посочило тези суми в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК, а твърдения за получаването им са направени преди възлагането на ревизията.
Освен това подаването на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ /за облагане с данък дарение на декларираните от него парични средства/ е индиция, че даренията са доказани. Подаването или не на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ е обстоятелство, свързано с изпълнение на това задължение, респ. налагане на административна санкция, като неподаването не може да се приеме за обстоятелство, установяващо, че такова дарение не е извършено.
Събраните доказателства установяват непротиворечиво, че договорите са сключени, сумите са предадени, дарителите са имали финансова възможност да предоставят средствата. Като е приел, че в приходната част на паричния баланс на лицето за 2008 г. и 2009г. не следва да се включат дарените суми съдът е постановил необосновано е незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната следва да се отмени и ревизионният акт досежно установените задължения за 2008 г. и 2009 г.
Предвид изхода на делото, направените разноски в първоинстанционното и касационното производство в размер на 5695 лв. следва се присъдят в полза на касатора.
Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3076/04. 05. 2015г. на Административен съд-София град, постановено по адм. д. №11953/2013г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Р. М. М. от [населено място] срещу ревизионен акт № [ЕГН]/08. 08. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1856/30. 10. 2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ [населено място]; както и изцяло в частта на присъдените съдебни разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № [ЕГН]/08. 08. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1856/30. 10. 2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ [населено място], с който е определен за внасяне данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 01. 01. 2008г. до 31. 12. 2009г. в размер на 73 413, 51 лв. и лихви в размер на 29 037, 87 лв.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на Р. М. М. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], сума в размер на 5695 /пет хиляди шестотиндеведесет и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Особено мнение: