Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв. Д.Б, против решение № 2635/15. 04. 2015 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 6 - ти състав, постановено по адм. д. № 2368 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването по жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 22501100097/11. 07. 2011 г., издаден от Й. Д. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С. и поправен с РА № 1103033/14. 07. 2011 г., издаден от същия орган по приходите, в частта на допълнително установените задължения за ДДС за данъчните периоди от 01. 03. 2007 г. до 31. 05. 2007 г., от 01. 07. 2007 г. до 31. 08. 2007 г. и от 01. 10. 2007 г. до 31. 12. 2007 г., произтичащи от начисляване на данък на основание чл. 86 от ЗДДС, ведно със съответните лихви и корекция на данъчната основа по посочените в РА доставки на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.

Според касатора решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано.

Счита, че съдът неправилно е определил датата на възникване на данъчно събитие при придобиване на новите и употребявани автомобили от доставчици, установени в друга държава членка на ЕС – нито в хипотезата на чл. 63, ал. 2 ЗДДС, нито в хипотезата на чл. 63, ал. 4 ЗДДС.

Намира за необоснован изводът на съда, че след като дружеството е съставило протоколи по чл. 117 ЗДДС, то непременно е налице В. за всички процесни автомобили...