Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Б. Б. чрез процесуалния й представител адв. И. М. срещу решение № 6450/29. 10. 2014 г., постановено по адм. дело № 11959/2013 г. по описа на Административен съд, С.-град в частта, в която жалбата й е отхвърлена против РА № [ЕГН]/05. 08. 2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с решение № 1886/04. 11. 2013 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП относно установени превишения на извършените разходи над приходите за 2006г., 2007 г., и 2008 г. общо в размер на 81 141, 62 лв. и допълнително определен облагаем доход от замяна на недвижими имоти за 2008 г. и 2011 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационната жалбоподателка видно от събраните по делото доказателства в хода на административното и съдебно производство, от свидетелските показания и неоспореното заключение на комплексната съдебно-икономическа експертиза е установено, че не са налице твърденията на приходите органи за недостиг на парични средства, а данъкът върху доходите от замяна на недвижими имоти е в размер на 7 717, 68 лв., вместо 36 807, 38 лв. Твърди, че неправилно съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта относно констатациите на ревизионния акт за недостиг на парични средства - наличие на превишение на извършените разходи над приходите за 2006 г. в размер на 4 928, 28 лв., за 2007 г. в размер на 2 826, 03 лв. и за 2008 г. в размер на...