Образувано е по касационната жалба на кмета на [община], подадена чрез процесуален представител, против решение №2808/09. 12. 2014 г. по адм. д. №2298/2014 г. на Административния съд–В., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт №МД-РА-003/19. 03. 2014г., мълчаливо потвърден от кмета на [община], с който на [фирма] са установени допълнителни задължения за заплащане на данък недвижими имоти за 2011г. и 2012 г. в размер на главници общо в размер на 2117, 36 лв. и лихви към 18. 02. 2014 г. общо в размер на 426. 23лв.
Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, а за установяване на това обстоятелство първоинстанционният съд не е дал подробни указания на страната. Развива съображения и за материалната законосъобразност на ревизионния акт. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. О. [] не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Административният съд - В. е прогласил за нищожен оспорения пред него от [фирма] ревизионен акт № МД - РА-003 от 19. 03. 2014г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" при [община], потвърден мълчаливо от кмета на [община], с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДНИ за 2011 г. и 2012 г.
За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ревизионното производство е започнало по заповед № МД - Р-012/04. 09. 2013 г. на началник-отдел "Контролно - ревизионни дейности и принудително събиране" К. К., като този орган е сред определените със заповед № 4738/ 27. 11. 2012 г. на кмета на общината органи по приходите, извършващи установяването, събирането и контрола на местните данъци и такси. Установил е, че със заповедта за възлагане на ревизия е определен обхватът на ревизията, срокът на извършването, ревизиращият екип и неговият ръководител. Посочил е, че на 19. 03. 2014 г. е издаден оспорения ревизионен акт от възложителя на ревизията К. К. – началник отдел „КРДПС“ и И. Б. – ръководител на ревизиращия екип. По подадената пред кмета на [община] жалба, горестоящият административен орган не се е произнесъл, с което мълчаливо е потвърдил ревизионния акт.
По делото е представена заповед № 4738 от 27. 11. 2012 г. на кмета на [община], с която, на осн. чл .44, ал. 1, т .2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, са определени за органи по приходите длъжностни лица от общинската администрация, извършващи установяването събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци.
Представена е и заповед № ДС-0282 от 01. 04. 2014 г. на кмета на [община], с която на държавния служител К. К. - изпълняващ длъжността началник-отдел „Контролно ревизионни дейности и принудително събиране" е наредено да работи по вътрешно съвместителство на длъжност "директор на Дирекция "Местни данъци и такси" за срок, не по–дълъг от шест месеца, считано от 01. 04. 2014 г.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът е приел, че съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които в производствата имат правомощия на органи по приходите – чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, като същите се определят със заповед на кмета на общината, предвид ал. 4 от същата разпоредба. Компетентността да се издаде ревизионния акт принадлежи съвместно на органа, възложил ревизията, и на ръководителя на екипа, предвид чл. 119, ал. 2 ДОПК.
Съдът е приел, че на осн. чл. 112, ал. 2, т. 1 АПК, вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 5 ЗМДТ правомощие да възлагат ревизии имат не всички органи по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, определени като такива със заповед на кмета, а само тези, на които е предоставено това правомощие от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, като в конкретния случай това е директорът на Дирекция "Местни данъци" при [община]. Установил е, че по делото не е представена заповед на директора на дирекция, от която да е видно, че органът, възложил ревизията, притежава такова правомощие.
По тези съображения първоинстанционният съд е заключил, че заповедта за възлагане на ревизия е издадена е издадена от некомпетентен орган, поради което е прогласил нищожността на атакувания ревизионен акт. Решението е неправилно.
Според касационната инстанция, административният съд не изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, като не е съдействал на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и не е указал на ответника в производството, настоящ касатор, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. С определение № 3033 от 25. 07. 2014 г. (л. 218 от делото) първоинстанционният съд е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за обстоятелствата, че са спазени законовите изисквания за издаването на административния акт, като следва да установи компетентността на издателите на РА, съответствието на акта с материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения при неговото издаване. Задължил го е да представи и цялата административна преписка. Видно от изложеното, съдът не е указал представяне на доказателства за компетентността на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизия, нито е изискал такива доказателства служебно, предвид задължението му по чл. 168 АПК.
В настоящото производство касационният жалбоподател е представил заверени копия от заповед №МД-ПО-01/03. 05. 2012 г. и заповед №МД-ПО-01/05. 06. 2014 г., издадени от директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община]. Със заповед № МД-ПО-01/03. 05. 2012 г. директорът е определил издаването на заповеди за възлагане на ревизии на осн. чл. 112 и чл. 113 ДОПК да се извършва от началник-отдел "Контролно–ревизионни дейности и принудително събиране" при Дирекция "Местни данъци и такси". От това следва, че заповедта за възлагането на ревизията е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
Като е приел обратното и е обявил за нищожен оспорения ревизионен акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2808 от 09. 12. 2014 г., постановено по адм. д. № 2298/2014 г. по описа на Административен съд –Варна И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. Особено мнение: