Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-София-област против решение № 454 от 29. 03. 2019 г. по адм. дело № 181/2019 г. на Административен съд-София област, с което е отменено решение № 1012-22-220 # 1/ 20. 12. 2018 год. на Директора на ТП на НОИ -София област, с което е отхвърлена жалбата на Д.Д срещу разпореждане № 2113-22-278#1/ 09. 10. 2018 год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне по заявление № 2113-22-278 от 15. 03. 2018 год. от Д.Д за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски.

Ответникът – Д.Д чрез пълномощника си адвокат П.Ч оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд -София област е отменил решение № 1012-22-220 # 1/ 20. 12. 2018 год. на Директора на ТП на НОИ -София област, с което е отхвърлена жалбата на Д.Д срещу разпореждане № 2113-22-278#1/ 09. 10. 2018 год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, върнал е делото като преписка на административния орган за произнасяне по заявление № 2113-22-278 от 15. 03. 2018 год. от Д.Д за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че след като дружеството, в което е полагал труд Джунев- „ИС ИНС”ЕООД не е заличено поради смъртта на едноличния собственик на капитала, не следва да се приема довода на административния орган, че не е било налице прекратяването на трудовия договор с Джунев на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав.

От данните по делото се установява, че със заявление № 2113-22-278 от 15. 03. 2018 год. от Д.Д е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложил притежавани документи, между които и Заповед № 005 от 01. 01. 2018 год. От последната е видно, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ след изтекло едномесечно предизвестие е прекратен трудовия му договор № 1 от 05. 09. 2017 год., сключен с работодателя „ИС ИНС”ЕООД считано от 01. 01. 2018 год. поради съкращаване на щата. По делото не се спори, че към дата на подаване на заявлението за пенсия Джунев е навършил [възраст] и към същата дата има осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3 от КСО - 21години, 4 месеца и 28 дни, осигурителен стаж от трета категория 2 години, 11 месеца и 19 дни, като общия осигурителен стаж превърнат в трета категория е – 67 години, 2 месеца и 13 дни. Това е обстоятелството прието и от пансионния орган. Искането е квалифицирано като такова с основание чл. 69б, ал. 4 от КСО ( в ред. ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01. 01. 2018 г. ). Не се спори и относно обстоятелството, че за Джунев редовно са внасяни осигурителни вноски от осигурител по см. на чл. 54 от КСО

Пенсионния орган е извършил съответните проверки, като е установил, че едноличинят собственик на капитала на „ИС ИНС”ЕООД В.П е починал на 06. 04. 2017 г. Пенсионния орган е приел, че към датата на сключване на трудовия договор на Джурев, респективно и към датата на неговото прекратяване, собственикът на дружеството [Фирма 1] - В.П е починал и дружеството няма назначен нов управител. Подаден е сигнал до Дирекция "КПК" и при извършената проверка от контролните органи на фирма [Фирма 1], съгласно докладна записка № 4022-21-561 #3/29. 05. 2018 г. е установено, че в Търговския регистър са налични сканирани документи за осигурителя [Фирма 1], подписани лично от управителя В.П, който подпис се различава от подписа положен за управител на издадените и представени пред длъжностното лице по "ПО" документи, удостоверяващи осигурителния стаж и доход на Джунев в [Фирма 1].

В тази връзка е сезирана и Дирекция "Инспекция по труда" - София за извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство [Фирма 1].

С писмо вх. № 2113-22-278/10. 09. 2018 г., Дирекция "Инспекция по труда" - София след проверката е установила, че наследниците на починалия управител на дружеството В.П, А.А - брат, И.П-брат, както и наследниците на Д.В - брат, а именно Ж.В-съпруга на Д.В, В.Н - дъщеря на Д.В и Д.В - син на Д.В, са направили отказ от наследство. Наследниците по закон не са поискали да продължат дейността на дружеството. За резултатите от проверката Дирекция "Инспекция по труда" - София е сигнализирала Софийска районна прокуратура и е образувано досъдебно производство 3382 ЗМИП № 15180/2018 г., по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 39010/18 по описа на СРП, като оригиналните екземпляри на документите за удостоверяването на осигурителен стаж - обр. УП-3, изх. № 27/20. 04. 2018 г., за осигурителен доход - обр. УП-2, изх. № 28/20. 04. 2018 г., заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 005/01. 01. 2018 г., производствена характеристика и потвърдително писмо с изх. № 6001/28. 06. 2018 г., издадени от [Фирма 1] са предоставени на Столична дирекция на вътрешните работи - 07 Районно управление. При тези данни, длъжностното лице по "ПО" е приело, че представените от жалбоподателя документи за удостоверяването на осигурителен стаж - обр. УП-3, изх. № 27/20. 04. 2018 г., за осигурителен доход - обр. УП-2, изх. № 28/20. 04. 2018 г., заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 005/01. 01. 2018 г., производствена характеристика и потвърдително писмо с изх. № 6001 /28. 06. 2018 г., всичките издадени от [Фирма 1], са нередовни и по тях не е зачело претендираните периоди. Прието е, че периода от 05. 09. 2017 год. до 31. 01. 2018 год. не следва да бъде зачитан като осигурителен стаж и доход. Направен е извода, че лицето не отговаря на условията по чл. 69б, ал. 4 КСО, тъй като трудовият договор при които е работело при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, не е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.

С разпореждане № 2113-22-278# 1/ 09. 10. 2018 год. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Джунев. По жалба на Джунев с решение № 1012-22-220 # 1/ 20. 12. 2018 год. на Директора на ТП на НОИ -София област разпореждане № 2113-22-278# 1/ 09. 10. 2018 год. е потвърдено.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на данни за смъртта на управителя на дружеството, пенсионния орган и директорът на ТП на НОИ – София област са формирали изводи, че издаване и подписване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Джунев с [Фирма 1] е осъществено от името на починало лице – управителят на дружеството. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между Джунев с [Фирма 1] е подписана за "работодател". По делото не се спори, че [Фирма 1] е било работодател по трудовото правоотношение с Джунев, а от името на предприятието е сключен трудовия договор, изпращани са съответните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и уведомления по чл. 62, ал. 3 и 5 от КТ, респективно е прекратил и трудовото правоотношение издадени са нарочните удостоверения образец 2 и 3. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са неправилни изводите на административния орган за последиците от смъртта на еднолични собственик на капитала относно съществуване на дружеството-работодател. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. От справка в търговски регистър е установено, че и към настоящия момент няма промяна и не е налице вписано прекратяване на търговска дейност на това дружество. Няма данни, а и не се твърди да е предявен иск от прокурора по реда на чл. чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ, след като в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. При тези обстоятелства не може да се приеме, че по отношение на третите лица в това число и за НОИ, и за Джунев, е налице прекратяване дейността на [Фирма 1], поради смъртта на управителя и от там, че не е налице прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 005 от 01. 01. 2018 год. В случая е налице прекратяване на трудовото правоотношение на основание на чл. 69б, ал. 4 от КСО. При тези обстоятелства, и след като се установява от събраните по делото доказателства полагане на труд от страна на Джунев в[Фирма 1], и редовно внасяни осигурителни вноски от осигурител по см. на чл. 54 от КСО, правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода за незаконосъобразност на отказа да бъде зачетен осигурителния стаж на Джунев за периода 05. 09. 2017 год. до 31. 01. 2018 год., съответно на отказа да бъде отпусната лична пенсия за ОСВ. С оглед на събраните по делото доказателства в случая е налице хипотезата на чл. 69, ал. 4 от КСО.

Като е отменил оспорения административен акт е и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд - София област е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

По делото не е направено искане за разноски от страна на ответника по касационната жалба, поради съдът не присъжда такива.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 454 от 29. 03. 2019 г. по адм. дело № 181/2019 г. на Административен съд-София област. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.