Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Подадена е касационна жалба от А.Ч, от [населено място], срещу решение № 7124 от 29. 11. 2018 г. по адм. дело № 6496/2018 г. Административен съд - София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-21-163/04. 06. 2018 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт/ ТП на НОИ/-София - град и потвърденото с него на разпореждане № [ЕГН]/31/20. 04. 2018 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване/ПО/, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2, от КСО.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост –касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата, допълнително представените становище и в съдебно заседание доводи, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - София - град не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Решението се основава на обоснована преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е...