Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.М от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Г.М срещу решение № 959 от 18 февруари 2019 год., постановено по адм. дело № 7061 от 2018 год., по описа на Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата му против заповед № 2538 от 01 юни 2018 год. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) за прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за заемната длъжност „инспектор по приходите“ в сектор „Оперативни проверки“, отдел „Оперативни проверки“, дирекция “Контрол“ към НАП София и е осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. (сто лева).

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакуваното решение като вместо него съдът постанови друго по същество на спора и се присъдят направените по делото съдебни разноски.

Ответникът – Изпълнителният директор на НАП, чрез пълномощника му юрисконсулт М.А оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. (двеста лева) за настоящата съдебна инстанция, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е...