Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.М, чрез процесуалния му представител адвокат Й.Й, против решение № 31/21. 03. 2019 г. постановено по адм. дело № 41/2018 г. на Административен съд-В. Т, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх.№ 01-6500/7734/11. 12. 2017 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в представен писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц.Ц, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В.М срещу уведомително писмо изх.№ 01-6500/7734/11. 12. 2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания /АЕП/, направление „Биологично пчеларство“, с код АП 11, в размер на 1 799. 34 лв. При преценка по подаденото заявление от административния орган е констатирано, че пчелини №№ 5040-0457 и 5040-0318 са заявени за подпомагане по мярка 214, като „преминали периода на преход“ - с код АП 11, докато контролиращото лице е установило, че са в „период на преход“ и е следвало да бъдат заявени с код АП 12. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на законоустановената форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито в противоречие с материалния закон и неговата цел. Установено е, че при подаване на заявлението В.М е посочил код АП 11 „за отглеждане на пчелни семейства – за пчелно семейство, преминало периода на преход“, който се явява погрешно заявен с оглед въведените служебно данни от контролиращото лице „Лакон“ ООД, а именно, че пчелините са за „За отглеждане на пчелни семейства – за пчелно семейство в период на преход“ с код АП 12. На 24. 07. 2017 г. земеделският стопанин е подал заявление до ДФЗ, с което е поискал кодът по мярка 214 от заявлението за подпомагане да бъде променен от АП 11 на АП 12, което да се счита за допусната явна фактическа грешка при условията на чл. 11, ал. 6 от Наредба № 5/27. 02. 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Като причина за заявяване на код АП 11, Митков е посочил, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане за 2016 г. не е имал сертификат от контролиращото лице. В отговор ДФЗ е посочил, че грешно посоченият код не попада в обхвата на „явна фактическа грешка“ по смисъла на Наредба № 5/2009 г., както и че единствено контролиращото лице, с което има сключен договор, може да отговори на въпроса какъв код е правилно да бъде заявен съгласно състоянието на стопанството. За изясняване на спора по делото е назначена и изслушана съдебна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективно и компетентно изготвена. Вещото лице е посочило, че В.М е приключил периода на преход към биологично производство считано от 05. 11. 2016 г., като се е позовал на издаденото сертификационно писмо от „Лакон“ ООД. За да отхвърли жалбата съдът е приел за безспорно доказано, че пчелните семейства са в период на преход и като ги е заявил като „биологично производство“ Миков е посочил грешен агроекологичен код, за което са налице основанията по чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/06. 04. 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и не се отпуска финансова помощ. Така постановеното решение е правилно.

Най-общо, за да отхвърли жалбата Административен съд-В. Т правилно е приел, че актът е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, обосновали отказа за финансиране. Наред с това е констатирано отразяването в уведомителното писмо, че В.М е заявил двата пчелина за участие по мярка 214 АЕП, но с код АП 11. В колона 7 „площ на парцела с неспазени базови и други изисквания“ и текстовата част към нея, изрично е отбелязано, че в случаите на констатирано разминаване на предоставената на фонда информация от съответното контролиращо лице и заявеното от земеделския стопанин, се прилага Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със заповед на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 16 от Наредба № 11/06. 04. 20109 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Между страните липсва спор, че пчелините, описани в уведомителното писмо, са заявени от Митков с код АП 11. Съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с Приложение № 1б от Наредба № 11/2009 г., тази дейност е за отглеждане на пчелни семейства – за пчелно семейство, преминало периода на преход. Но отглежданите от производителя пчелини не отговарят на тази дейност, а са в период на преход, поради което е следвало да бъдат заявени за подпомагане по агроекологична дейност с код АП 12. Предвид установеното, правилно административният орган е съобразил чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., според който в случай, че при административна проверка се установи, че за съответните парцели не са спазени изисквания по управление, агроекологичните плащания следва да се откажат съгласно Методиката, утвърдена от министъра на земеделието и храните със заповед № РД09-243/17. 03. 2017 г. Според т. IV и V от последната, ако информацията от съответното контролиращо лице за даден пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин /в т. ч. ако бенефициерът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства. Именно тази хипотеза е установена в случая по данни от контролиращото лице „Лакон“ ООД относно заявените за подпомагане пчелини. Поради това, правилно административният орган е отказал подпомагането на основание чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., съгласно която разпоредба не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявлението за съответното направление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението. В случая, основанието за отказа за финансово подпомагане е установено при извършената от ДФЗ административна проверка, в изпълнение на изискванията по чл. 65, ал. 1 от Наредбата, според която Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че нито в Глава четвърта, нито в чл. 17 от Наредбата не е предвидено намаляване или отказване на плащането, при отбелязан грешен агроекологичен код.

Заявлението за плащане по АЕП е подадено с код АП 11 като на 24. 07. 2017 г. от земеделския стопанин е подадено заявление с искане агроекологичният код да бъде променен, поради допусната явна фактическа грешка. „Явна фактическа грешка“ по смисъла на §. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби във връзка с чл. 11, ал. 6 от Наредба № 5/27. 02. 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания са грешки, касаещи данните за идентификацията на кандидата за подпомагане, определени в чл. 3, ал. 2 на Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно чл. 4, ал 1 от Наредба № 5/2009 г. заявлението за подпомагане се подава през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане, като в срок до 31 май кандидатите могат да правят промени в заявленията и в приложените към тях документи /чл. 11, ал. 1/, към която разпоредба препраща чл. 64, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. Срокът е преклузивен и след изтичането му заявителите губят това си право. Правилно административният орган е посочил, че заявеният код не попада в легалната дефиниция за „явна фактическа грешка“ съгласно § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 5/27. 02. 2009 г. От друга страна, от доказателствата по делото и заключението по изготвената съдебна експертиза се установява, че пчелините на Митков са в период на преход, като едва в издаденото сертификационно писмо за периода 05. 11. 2016 г. – 30. 11. 2017 г., контролиращото лице е посочило, че пчелините са „биологично производство“, т. е. преминали са периода на преход. Този период обаче, както правилно е посочил първоинстанционният съд не касае периода до подаване на заявлението за плащане за 2016 г. Поради което и не може да се приеме твърдяното от касатора несъответствие между подаденото от него заявление за плащане и въведената от контролиращото лице информация, тъй като данните са за различни периоди.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, като при издаване на уведомителното писмо са съобразени изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 3 и чл. 64, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г., поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по мярка 214, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на поисканото финансово подпомагане, по подаденото от Митков заявление за кампания 2016 г.

С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер от 100 лв., на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31/21. 03. 2019 г. постановено по адм. дело № 41/2018 г. на Административен съд-В. Т.

ОСЪЖДА В.М, [населено място], [улица], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.