Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на адв.В.Б, в качеството му на процесуален представител на З.М, срещу заповед № К-189/21. 05. 2018 г. на министъра на външните работи. С нея на основание чл. 68, ал. 2, т. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) (ЗДиплС), във връзка с утвърден от министъра протокол № ЧР-36-00-5/15. 05. 2018 г. е прекратена, считано от 1. 06. 2018 г. командировката му в посолството на РБългария в Швейцария.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на закона и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Конкретно се посочва, че заповедта не е мотивирана, като административният орган, издател на акта, се позовава на протокол, който не е бил връчен на адресата й. Направеното предложение за предсрочно прекратяване на командировката, като част от административната процедура по издаването на акта, е израз на лично, субективно отношение и съдържа негативни оценки. В издадения впоследствие акт не е отразено направеното възражение от лицето, адресат на акта. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Ответната страна по жалбата – министърът на външните работи оспорва същата като недопустима и неоснователна чрез процесуални представители юрисконсулти Н.Н и Т.К, депозирано писмено становище по реда на чл. 213а от АПК и писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от заинтересована страна срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледана по същество е основателна.

Със заповед № К-189/21. 05. 2018 г. на министъра на външните работи, на основание чл. 68, ал. 2, т. 2 от...