Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.Й, чрез адвокат Н.Х, против решение № 2907 от 30. 04. 2019 г., постановено по адм. дело № 676/2019 г. по описа на Административен съд – София град, Първо отделение, 69 състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед за задържане рег.№ 2895 от 28. 12. 2018 г., издадена от полицейски орган при 06 РУ - СДВР.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, материална незаконосъобразност и постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отмяна на заповедта за задържане.

Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при 06 РУ-СДВР –Р.М, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ковачев, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Е.Й срещу цитираната заповед за задържане, издадена от полицейски орган – младши инспектор при 06 РУ на СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържането й за срок от 24 часа.

Административният съд - София град след като подборно е обсъдил данните по делото е...