Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от П.А срещу Решение № 88 от 06. 03. 2019 г. постановено по адм. дело № 168/2018 г. на Административен съд (АС) – В. Т, с което съдът е отхвърлил жалбата на Александров против принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително задържане с техническо средство (скоба) на лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. [рег. номер на МПС], приложена чрез действие „блокиране на колелото на неправилно паркирано пътно превозно средство”, допълнително обективирана в протокол за принудително задържане № 101 от 16. 02. 2018 г. на инспектор при „Организация на движението, паркинги и гаражи” ЕООД – гр. В. Т („ОДПГ” ЕООД – гр. В. Т).

Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че принудителната административна мярка (ПАМ) е акт, издаден от компетентен орган, тъй като липсва надлежно оправомощаване на лицето приложило процесната ПАМ да я прилага. В заповедта на кмета, с която „ОДПГ” ЕООД – гр. В. Т е определено като служба за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), не са посочени конкретни служители, които да прилагат процесната мярка. Прави искане решението да бъде отменено, като бъде обявена нищожността на ПАМ. Претендира присждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Контрольор в „Организация на движението, паркинги и гаражи” ЕООД – гр. В. Т изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира...