Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Исхак, [гражданство], принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци, [населено място], срещу Решение №692 от 21. 10. 2019 г. на Административен съд, гр. Х., постановено по адм. дело №1247/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Исхак срещу Заповед №272з-2837 от 13. 11. 2018 г. на началника на група „Миграция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Х., с която на основание чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), му е приложена принудителна административна мярка „връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

Касационният жалбоподател – М. Исхак, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон като не е отчел липсата на всички необходими реквизити и основания за издаването й. Неправилен счита и извода на съда за спазване от органа на процедурата по издаване на заповедта. Съдът не е отчел, че органът е нарушил чл. 35 АПК, тъй като не му е съобщено за започването на производството и не му е предоставена възможност да вземе становище. Неправилен счита и извода, че в случая предоставянето на срок за доброволно напускане би препятствало процедурата по връщане. По аргумент на Препоръка (ЕС) 2017/2338 на Комисията от 16 ноември 2017 година за създаване на общ Наръчник за връщането, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнение на задачи, свързани с връщането (Препоръка 2017/2338) и на самия Наръчник за връщането като твърди, че органът не е уточнил страната на връщане, което обосновава незаконосъобразност на заповедта.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената...