О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1414

София, 12.05.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Божилова т. д. № 1250/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на „Вето тулинг„ ЕООД, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 351/04.02.2025 г., с присъждане в полза на страната разноски за касационна инстанция, предвид недопускането до касация касационната жалба на насрещната страна - Д. Н. Б., против решение № 77/06.03.2023 г. по т. д.№ 764/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив. Молителят се позовава на приключило успешно за защитата му касационно производство. Претендира присъждане на договореното и заплатено на процесуалния му представител възнаграждение от 4 920 лева.

Ответната страна - Д. Н. Б., чрез пълномощника си адв. Р. П. - оспорва молбата, поради несвоевременно отправяне на искането за възмездяване на разноски, без списък по чл. 80 ГПК, представен едва с молбата по чл. 248 ГПК. Възразява за прекомерност на търсения хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество.

Производството по т. д. № 1250/2023 г. на ВКС, І т. о. е образувано по касационна жалба на Д. Н. Б. против решение № 77/06.03.2023 г. по т. д.№ 764/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 250/06.07.2022 г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото решение е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че Д. Н. Б. дължи на „Вето тулинг„ ЕООД сумата от 53 682,10 лева, ведно със законна лихва върху същата, считано от 19.01.2021г., на основание запис на заповед от 10.04.2012г., с падеж 10.04.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 50/20.01.2021г. по ч. гр. д.№ 87/2021г. на Районен съд – Карлово , к а к т о и е осъден ответникът да заплати на дружеството – ищец сумата от 15 006,55 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 10.04.2018г. – 15.01.2021г. , за която сума му е било отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.

С определение № 351/04.02.2025г. по т. д. № 1250/2023г. на ВКС, І т. о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по претенцията на „Вето тулинг„ ЕООД, за възмездяване на сторените от дружеството разноски.

Молбата е частично основателна.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно – с отговора на касационната жалба. Непредставянето на списък с разноски по чл. 80 ГПК, до постановяване на определение № 351/04.02.2025 г., не рефлектира върху допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК, в хипотеза на първоначално присъждане на разноски, каквото е настоящото. Списъкът за разноските представлява процесуално условие за разглеждане на молбата за изменение на присъдения им вече размер / така мотиви към т.2 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС /. Ведно с отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие от 20.06.2023г., в чл. III от който е уговорено възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба на противната страна и за процесуално представителство на „Вето тулинг„ ЕООД в касационна инстанция, в размер на 4 920 лева и е удостоверено заплащането му в брой към момента на сключване на договора.

По възражението за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение: Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в цялост – както в частта му, с която е потвърдено уважаването на установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК , за сумата от 53 682,10 лева, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, така и в частта му, с която е потвърдено осъдителното решение на първоинстанционния съд, за сумата от 15 006,55 лева – обезщетение за забава в издължаването на главницата. Следователно, с недопускане на касационното обжалване по касационната жалба на ответника, е осъществена успешно защита по два обективно съединени иска. Защитата се състои в подаване отговор на касационната жалба.

Твърдата ставка на адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения / насетне сочена като Наредбата /, в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ, за искове с посочените размери, е 2 650 лева по първия / чл. 7, ал. 2, т. 4 / и 1 300 лева по втория иск / чл. 7, ал. 2, т. 3 / или общо в размер на 3 950 лева. Според чл. 9, ал. 3 от Наредбата, за защита ограничена до подаване отговор на касационна жалба с изложение на основания за допускане на касационното обжалване е присъдимо възнаграждение в размер 3 / 4 от това по чл. 7 от Наредбата, но не по-малко от 1 200 лева. Действително, съгласно задължителните за съда постановки на решение на СЕС по дело С – 438/22г., настоящият състав не е обвързан от минималните размери по Наредбата, но е имал повод / така в мотиви в опр. по т. д.№ 682/2023г. / да обоснове ползването на твърдите ставки по същата, в качеството на ориентир за представата на адвокатското съсловие, за справедливо и адекватно възмездяване на положения труд, по дела със съответния материален интерес. В случая, съобразявайки защитения материален интерес и обхвата на осъществената защита / само отговор на касационна жалба /, този ориентир обосновава възнаграждение в размер на 2 962 лева / от 3 950 лева /. Като взе предвид, че, с оглед изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, защитата на ищеца е била ограничена до правни доводи по приложението на погасителната давност, възражение за която е предявил и поддържал с касационни доводи за неправилност на въззивното решение ответникът, настоящият състав намира, че липсва основание за завишаване, над ориентировъчния размер на твърдите ставки по Наредбата . Сума от 3 000 лева е справедливо и адекватно на положения труд възнаграждение и до този размер следва да се уважи молбата по чл. 248 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ :

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, определение № 351/04.02.2025г. по т. д. № 1250/2023г. на І т. о. на ВКС, както следва:

ОСЪЖДА Д. Н. Б., на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Вето тулинг„ ЕООД сумата 3 000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за представителство на дружеството в касационна инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Вето тулинг„ЕООД по чл.248 ГПК, в останалата й част .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: