№ 1412
[населено място], 12.05.2025 година
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова
Т. К.
като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2829 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Х. срещу решение № 3307 от 05.06.2024г. по в. гр. д. № 9255/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 2747 от 23.02.2023г. по гр. д. № 19623/2022г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение по искове на „Ю. Б. АД срещу касатора, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, е признато за установено, че Д. Д. Х. дължи на банката сумата от 6 658. 14 лева главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC от 02.06.2006г., със законната лихва за забава от 03.06.2021г. до окончателното плащане, 1 391. 17 лева възнаградителна лихва за периода от 29.03.2019г. до 11.02.2021г., 540. 53 лева лихва за забава за периода от 29.03.2019г. до 12.03.2020г. и 165. 60 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договора, представляващи сторени разноски за събиране на вземанията. За тези вземания на 28.06.2021г. по ч. гр. д. № 31519/2021г. на Софийски районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
Оплакванията на касатора Д. Д. Х. в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.
От насрещната страна по жалбата „Ю. Б. АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Съгласно отговора касационната жалба се оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено на 03.06.2021г. пред Софийски районен съд, Ю. Б. АД е поискало присъждането на главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, обезщетение за договорно неизпълнение и такси в размер общо от 8 975. 42 лева, дължими по Договор за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC, сключен на 02.06.2006г. между Д. Д. Х. и банката, тогава с наименование „Българска пощенска банка“ АД.
В заявлението е било изложено, че на Д. Д. Х. е бил предоставен кредит под формата на кредитен лимит в размер на 6 690 лева. Картодържателят е можел да погаси задължението си по кредитната карта в срока, посочен в месечно извлечение, изцяло и без начисляване на лихва или на части. В последния случай е трябвало да бъде заплатена минимална месечна вноска, като при неплащане е била дължима лихва за забава върху целия усвоен, но непогасен кредит. За предоставянето на платежния инструмент и другите услуги, свързани с картата е била дължима възнаградителна лихва. Дължими са били и такси. Длъжникът не е платил две минимални месечни вноски – на 29.03.2019г. и на 30.04.2019г., и цялото задължение е било обявено за незабавно изискуемо с нотариална покана с рег. № 5436, том 3, акт 66 на нотариус М. Д. – С., връчена на 11.02.2021г.
Към заявлението на Ю. Б. АД са били приложени писменото заявление – договор за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC, двустранно подписано, както и изпратената нотариална покана. Представени са били още Общи условия за издаване и използване на кредитни карти като приложими към сключения договор и извлечение от счетоводните книги на банката по кредитна сделка № 562447, в което са били удостоверени като дължими претендираните суми.
Съгласно съдържанието на заявлението – договор, Д. Д. Х. е декларирала, че е запозната с Общите условия на банката, приема ги и ги разбира. Декларирано е било също, че е съгласна да бъде издадена карта от вид, съответстващ на оценката на кредитоспособността, определена от банката към момента на подаване на заявлението. В заявлението е бил посочен (деклариран) размерът на месечния доход на Д. Д. Х., притежаваното имущество, финансовите задължения, притежаваните от нея други банкови карти.
На 28.06.2021г. по образуваното ч. гр. д. № 31519/2021г. на Софийски районен съд е била издадена Заповед № 3361 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за общо 8 945.42 лева от претендираните суми.
Срещу заповедта е било подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника и въз основа на искова молба от 12.04.2022г. на банката е било образувано производство по чл. 422 от ГПК – гр. д. № 19623/2022г. на Софийски районен съд.
С подаден отговор на исковата молба Д. Д. Х. е възразила, че представеното от банката заявление не е договор (липсват съществени негови елементи); не е доказано, че представените Общи условия са приложимите в отношенията между страните; няма доказателства за издаване на банкови карти през периода на действие на договора (повече от 15 години); не е получавала суми по кредита, както и че вземанията са погасени по давност.
В исковото производство допълнително като писмено доказателство е била представена счетоводна справка за движението по карта тип VISA на Д. Д. Х., съдържаща данни за тегления в брой, плащания на стоки и услуги, начислени такси, лихви, както и плащания за погасяване на дължимите задължения за времето от 06.07.2006г. до 09.03.2022г. Изслушана е била и съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, работило въз основа на счетоводната справка, усвояванията от Д. Д. Х. като картодържател са били общо в размер на 41 290. 55 лева, а плащанията – общо 40 511. 28 лева. С платените суми са били погасени частично таксите за теглене в брой, годишните такси за обслужване, таксите за преиздаване на карта, таксите блокиране на карта, таксите просрочено плащане, договорната лихва (ГЛП от 17.90%), лихвата за просрочие, обезщетения за надвишен кредитен лимит, както и главницата.
Заключението в частта относно непогасената главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва е било възприето от първоинстанционния съд изцяло. Съгласно решение № 2747 от 23.02.2023г. на Софийски районен съд за дължими от Д. Д. Х. са били приети 6 658. 14 лева главница, със законната лихва за забава от 03.06.2021г. до окончателното плащане, 1 391. 17 лева възнаградителна лихва за периода от 29.03.2019г. до 11.02.2021г. и 540. 53 лева лихва за забава за периода от 29.03.2019г. до 12.03.2020г. За частично дължимо е било счетено обезщетението за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договора, представляващи сторени разноски за събиране на вземанията (до размера от 165. 60 лева). В останалата част (до размера от 189. 60 лева обезщетение и за начислените за периода от 12.11.2018г. до 25.05.2021г. такси от 165. 98 лева), предявените установителни искове са били отхвърлени.
Срещу решението в частта на уважените искове от Д. Д. Х. е била подадена въззивна жалба, съдържаща идентични на вече направените оспорвания, възражения и правни доводи. Във въззивното производство не са били сочени и събирани нови доказателства. С решение № 3307 от 05.06.2024г. по в. гр. д. № 9255/2023г. на Софийски градски съд първоинстанционното решение в обжалваната част е било потвърдено.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за доказано, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта VISA, сключен в писмена форма при Общи условия, съгласно Наредба № 16 от 29.09.2005г. за електронните платежни инструменти. По силата на договора банката е издала на Д. Д. Х., картодържател, карта VISA и е приела да обслужва плащания с нея в съответствие с действащото в страната законодателство, като е предоставила на картодържателя кредит с кредитен лимит, съобщен при предаване на картата. Картодържателят се е задължил да погасява кредита чрез минимални месечни погасителни вноски (по 20 лева). Използваната част от кредитния лимит се е олихвявала с годишен лихвен процент в размер на 17.9 %, който не противоречи на добрите нрави. Неплащането от картодържателя на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения е било основание за прекратяване на договора, при което задължението на картодържателя е ставало незабавно изискуемо и дължимо. Ответницата е притежавала банкова карта, усвоявала е суми по кредита, в какъвто смисъл са събраните доказателства, при което са останали дължими главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и обезщетение. Доказано е, че е доведена до знанието на ответницата волята на ищеца да обяви предсрочната изискуемост поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно 29.03.2019г. и 30.04.2019г. Възражението на Д. Д. Х. за изтекла погасителна давност, според въззивния съд, е било неоснователно. При договора за кредит се поема задължение за едно цяло задължение, като с уговорените погасителни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. След настъпването на падежа на всяка една от месечните погасителни вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) и започва да тече приложимият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД – поотделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо. В частност с оглед падежа на всяка една от минималните погасителни вноски, респективно момента на настъпване на предсрочната изискуемост и датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (03.06.2021г.) правилно съставът на Софийския районен съд е приел, че вземането за главницата не е погасено по давност. Идентичен извод следва да бъде направен и по отношение на възнаградителната лихва, доколкото ищецът претендира, че такава се дължи за периода от 29.03.2019г., както и относно мораторната лихва (чл. 111, б.“в“ от ЗЗД).
В касационната си жалба Д. Д. Х. отново се позовава на изложеното в отговора на исковата молба и подадената от нея въззивна жалба.
Съгласно представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Поставените въпроси са:
1. От кога се смята, че започва действието на договор за кредит при липса на данни за началния период: от датата на подаване на заявление за издаване на кредитна карта, от датата на одобрение на искането, от датата на издаване на кредитната карта или от датата на предаване на картата на заявителя?
2. Допустимо ли е да се приеме съществуването на договор за банков кредит само въз основа на заявление за издаване на кредитна карта и Общи условия на банката, без отбелязване кога са приети и до кога са действали?
3. Допустимо ли е договор за банков кредит да се сключи само въз основа на Общи условия на банката, без да има постигнато съгласие по нито един от съществените елементи на договора?
4. Допустимо ли е клаузи в договор за банков кредит да се прилагат по аналогия или в резултат на тълкуване и предположения?
5. Какъв е обхватът на действащите през годините Закони за потребителските кредити спрямо заварените договори с продължително действие?
6. Допустимо ли е по договор за банков кредит да се начисляват такси, обезщетения, лихви и други плащания, за които кредитополучателят не е уведомен и не е дал съгласието си?
7. Допустимо ли е разглеждане на искова претенция, без ищецът да е доказал материалното си право на иск?
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, с оглед поставените от касатора въпроси, не се установява основание за допускане на касационно обжалване. Не се установява също вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Вторият поставен от касатора въпрос не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпрос, част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като не съответства на изложеното от Софийски градски съд в решението му. Въпросът е предпоставен от липсата на отбелязване кога са приети и до кога са действали заявлението-договор за издаване на кредитна карта и приложимите към договора Общи условия, но в решението си въззивният съд изрично е приел датиране на заявлението – договор (на 02.06.2006г.), както и приложимост на действалите към този момент от Общи условия за издаване и използване на кредитни карти при банката. Този съд е приел още дължимост на минимални месечни вноски (20 лева) при усвояване на парични средства в рамките на кредитния лимит.
Това е по отношение и на третия въпрос. Той е предпоставен от липсата на съгласие между страните относно съществените елементи на договора за кредит. Съгласно възприетото от въззивния съд обаче между страните е било постигнато съгласие за предоставяне на кредит, усвоим чрез кредитна карта, а кредитният лимит е съответствал на оценката на кредитоспособността, определена от банката към момента на подаване на заявлението. Кредитният лимит е бил съобщен при предаване на картата и от касатора са правени усвоявания чрез тегления в брой и плащания на стоки и услуги, общо в размер на 41 290. 55 лева.
В същия смисъл е и шестият въпрос на касатора, предпоставен от липсата на съгласие относно начислените такси, обезщетения, лихви и други плащания по договора. Съгласно мотивите на въззивния съд заплащането лихви (възнаградителни и мораторни), както и на обезщетение е било дължимо, тъй като между страните е било постигнато съгласие за такива плащания.
Седмият въпрос изисква преценка относно това дали исковете на ищеца са доказани, т. е. въпросът е по правилността на въззивното решение. Съгласно посоченото решение по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият въпрос относно началният момент на действието на договор за издаване на кредитна карта не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като не може да бъде свързан с конкретен касационен довод (оплакване) срещу правилността на въззивното решение, направен в жалбата на касатора. Оплакванията в тази жалба не са относно началния момента на договор за предоставяне на кредит, усвоим чрез кредитна карта, а че съгласие за такъв договор изобщо не е било постигано. По аргумент от чл. 290, ал. 2 от ГПК, поставеният въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК трябва да може да се свърже с конкретен касационен довод (оплакване) на страната, тъй като при разглеждане на касационната жалба касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жабата основания.
Същото е относно четвъртия поставен въпрос – в касационната жалба липсват оплаквания относно начина, че който въззивният съд е тълкувал сключения между страните договор за кредит. Оплакванията са, че съгласие за сключването на такъв договор няма. В касационната жалба липсва позоваване на конкретни разпоредби от ЗПК, които могат да бъдат приети за относими към спора, при което не отговаря на общото изискване и петият поставен въпрос.
Освен че не са формулирани въпроси, които да отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК, не са удовлетворени и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма посочена съдебна практика на ВКС, на която въззивното решение да противоречи, както и въпросите не са обосновани като такива от значение за развитието на правото – при необходимост от тълкуване на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3307 от 05.06.2024г. по в. гр. д. № 9255/2023г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.