Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на А. М, против решение № 1919 от 20. 03. 2019 г., постановено по адм. дело № 7363/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 276/10. 03. 2017 г. на началника на М. П, потвърдено с решение № Р-424/05. 06. 2017 г. на директора на Агенция „Митници” и преписката е върната на началника на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция „Митници“ за ново произнасяне по Искане за възстановяване на акциз с вх. № ИВ-27-001/24. 01. 2017 г. на „Бисер олива“ АД.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизоводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че производството на шрот не е самостоятелен процес, а като краен остатъчен продукт, с добри характеристики е технологично неизбежен процес при производството на олио. Подробни съображения в тази насока се излагат в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Бисер олива“ АД, гр. С. З, в представен писмен отговор и писмени бележки по същество, чрез адв.. П, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било Решение № 276/10. 03. 2017...