Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ Столична община (СО), чрез юрк.. К, против решение № 2498 от 10. 04. 2019 г., постановено по адм. дело № 13347/ 2018 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отменена негова заповед № РА-30- 365/13. 11. 2018 г.

Касаторът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и постановено нарушения на материалния закон. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекоммерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Р.С, чрез процесуалния му представител адв.. И оспорва кацационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съдът е приел за установено, че с оспорената заповед издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Р.С да премахне незаконен строеж „Навес от дървена конструкция на тераса“ находящ се в сграда с идентификатор по КККР 68134. 4359. 198, УПИ I, кв. 30, по плана на гр. С., с административен адрес гр. С.,ж. к.“Люлин-10“, бл. 135, вх. 1, ет. 2, ап. 5

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, не са допуснати нарушения на административно производствените правила, но същата е в несъответствие с материалния закон.

Въз основа на представените по делото доказателства и след анализ на относимите материалноправни норми съдът е направил извод, че в случая не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Съдът се е позовал на заключението на СТЕ, като е изложил доводи, че изградения обект отговаря на този, за който е било издадено разрешение за поставяне, като разликата се състои в използваните материали и поставените подпорни колони. Приел е, че изграденият навес няма оградни стени, както и че колоните не са закрепени към терасата, така че да не могат да бъдат демонтирани без да се промени основата, като въз основа на изложеното е обосновал извод, че процесният обект отговаря на преместваем такъв, съгласно определението дадено в т. 80, § 5 от ДР на ЗУТ.

При така изложениете доводи е оменил заповедта, като незаконосъобразна.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Изводът на първоинстанционния съд, че в настоящия случай се касае за преместваем обект, а не за строеж е неправилен. Настоящата инстанция счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният строеж представлява навес с дървена конструкция греди, стъпили върху тераса, която е закрепена анкерирана към фасадните панели на апартамента, с покрив от дъски, битумни керемиди и PVC улуци. Строежът е с размери дължина 7, 2м. широчина, 2, 1м., височина, 2, 6м., с площ 15, 12 кв. м., като същия е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж.

По делото е представено разрешение за поставяне № 13/07. 04. 2016 г. на Главния архитект на район Люлин за преместваем обект „слънцезащитен навес на апартамент“ с конструкция от метални профили и поликарбонатни плоскости, какъвто не е изпълнен на място.

Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед, "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя". Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение, тъй като видно и от доказателствата и от описанието на обекта, е невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на съответните елементи – греди и други. При демонтирането навесът ще загуби своята индивидуалност. Не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на навеса, то не се установява да е възможно обектът да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Не е налице предпоставката да се приеме, че навеса е преместваем обект и съобразно неговото предназначение. ЗУТ приема, че преместваеми обекти са тези, които са за търговска или въобще за някаква обществено обслужваща дейност, като това е вторият белег на преместваем обект, а спорният навес не е такъв. От доказателствата се установява, че спорният навес не попада в нито една от характеристиките по сочени по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, за да се приеме за преместваем.

Неприложима е и разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно която не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви.

В случая обектът е изграден в отклонение от одобрения проект и представлява надстройка над магазин, като същия не е изпълнен съгласно одобрения проект, а именно конструкция от метални профили и поликарбонатни плоскости, конзолно закрепена на фасадата.

Предвид изложеното, спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без надлежно издадени строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави същия незаконен и подлежащ на премахване. Като е достигнал до обратен извод, че спорният обект е преместваем такъв, съдът е постановил неправилно решение в противоречие със закона. Като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Р.С срещу заповед № РА-30-365/13. 11. 2018 г. директора на дирекция „Общински строителен контрол“ Столична община.

Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(сто) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2498 от 10. 04. 2019 г., постановено по адм. дело № 13347/ 2018 г. по описа на Административен съд – София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С срещу заповед № РА-30-365/13. 11. 2018 г. директора на дирекция „Общински строителен контрол“ Столична община.

ОСЪЖДА Р.С от [населено място], [адрес] да заплати на Столична община сумата от 100 (сто) лева-разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно.