О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 102/14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 1311 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Г. С. С., като лице, имащо право да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в качеството й на адвокат, упълномощен от ищците в производството А. В. А. и Ф. И. А., срещу определение № 249 от 16.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 434/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му за разноските, като в негова полза бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита във въззивното производство в по-висок размер от този, определен с решението.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като при присъждане на възнаграждението, което се следва на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищците във въззивното производство, съдът не е приложил чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и не е определил неговия размер поотделно за всеки един от предявените в процеса отделни субективно съединени искове. Жалбоподателят счита, че тълкуването на правото на ЕС, дадено с решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело С-438/2022, което въззивният съд е съобразил, не намира приложение при присъждане от...