Производството е по чл. 247 ал. 1 и по чл. 251 ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на А. Д. Н. чрез пълномощник адв.П. Т. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на определение № 674 от 26. 09. 16г., постановено по гр. дело № 2385/16г. на ВКС,ІV г. о.,както и за тълкуването му в частта за разноските.

Ответникът в производството Д. С. Д. моли молбата да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

С определение № 674 от 26. 09. 16г. състав на ІV г. о.на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 8264 от 1. 12. 15г. по в. гр. дело № 20701/14г. на Софийски градски съд по касационна жалба на А. Д. Н..

Със същото определение е оставил без уважение частната жалба на Д. С. Д. против определение от 22. 02. 16г. по гр. дело № 20701/14г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК настоящият състав е осъдил А. Д. Н. да заплати на Д. С. Д. сумата 1200 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Неоснователно е искането за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на определението.Молителката поддържа, че погрешно на стр. 2,ред 16 съставът на ВКС е написал, че в предварителния договор за продажба от 25. 02. 2003г. е обещала да продаде на Д. Д. 75% от процесния апартамент, а не 0. 75% както е уговорено. Съгласно правната теория и съдебната практика очевидна фактическа грешка е налице в случаите на несъответствие между формираната правораздавателна воля и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.Настоящата хипотеза не е такава.В мотивите на определението настоящият състав е описал приетите от въззивния съд факти и правните му изводи.Във въззивното решение е прието, че с предварителния договор молителката се е задължила да прехвърли на Д. Д. 75% ид. ч.от процесния имот.Дори и да беше допусната твърдяната техническа грешка в мотивите, тя не би намерила израз на диспозитива на определението.

Искането да се констатира недопустимост на решение на ВКС по друго дело е извън правомощията на съда в производството по чл. 247 ГПК.

Молителката иска тълкуване на определението в частта му за разноските.На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлижат влезлите в законна сила решения или определения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив.Предмет на тълкуване са само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил решението или определението.

В настоящия случай не се установява подобна неяснота.Волята на съда, обективирана в диспозитива на определението, чието тълкуване се иска, е ясно изразена.Поради недопускане на касационната жалба на А. Н. до касационен контрол, в полза на ответника по жалбата Д. Д. е присъдена сумата 1200 лв, представляваща направени от него разноски за адвокатски хонорар за ВКС. Р. за въззивното производство не са присъдени.

Като взе предвид изложеното съдът намира, че молбата за тълкуване на определение № 674 от 26. 09. 16г., постановено по гр. дело № 2385/16г. на ВКС,ІV г. о.следва да се остави без уважение.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. Н. за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на определение № 674 от 26. 09. 16г., постановено по гр. дело № 2385/16г. на ВКС,ІV г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.