О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 341

София, 24. 03. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4059 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. И. С. от [населено място], представляван от адв. Е. Т. и адв. К. Д., против въззивното решение № 678 от 22 януари 2016 г., постановено по гр. д. № 10692/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 3512 от 4 май 2015 г., постановено по гр. д. № 5115/2014 г. по описа на районния съд в гр. София, за отхвърляне на исковете на С. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място].

В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът неоснователно допуснал смесване на правните и фактически основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Сочи се, че след прекратяването на трудовото правоотношение с касатора, предприятието се е лишило от услугите, които той е предоставял, и не е превъзложило същите, поради което е налице основанието по т. 2 – съкращение в щата, а въззивният съд е приел, че е налице основанието по т. 3 – намаляване обема на работа. Оспорен е изводът на съда, че с въззивната жалба било въведено твърдението, че задълженията на касатора по длъжностната...