Р Е Ш Е Н И Е

№ 260

София,12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1307 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. А. срещу решение № 398 от 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 438/2023 г. на Пернишкия окръжен съд.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд се позовал на правен принцип, а не приложил императивната правна норма на чл.75, ал.2 ЗН.

Ответникът Р. А. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Правилно въззивният съд е отчел осъществената от касатора злоупотребата с правото му да се позове на недействителност на извършен от самия него отказ от наследство.

Ответниците М. С. А., Й. В. М. и Д. П. В. не вземат становище по жалбата.

С определение № 5806 от 12.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли съдът да приложи правен принцип /забрана за злоупотреба с права/, когато ищецът се позовава на императивна правна норма, която съдът е длъжен да приложи в хипотеза като настоящата при предявен иск по чл.75, ал.2 ЗН с твърдения за нищожност на направен от ищеца преди това отказ от наследство.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Забраната за злоупотреба с права е правен принцип, който се провежда чрез конкретни правни норми в областта на материалното и процесуалното право. Той е закрепен в чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България, в разпоредбата на чл.289 от Търговския закон, съдържа се в изискванията за спазване...