О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 342

гр.София, 24. 03. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4921/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2448 от 25. 03. 2016 г. по гр. д.№ 769/ 2016 г., с което, след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 8599/ 2014 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Н. с.” към Т. у. - [населено място], искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 382/ 20. 12. 2014 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технолог химически процеси” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 2 730, 48 лв.

Жалбоподателят моли обжалването да бъде допуснато по материалноправния въпрос за срока на договора, сключен при условията на чл. 68 ал. 1 т. 2 КТ – до завършване на определена работа, когато в трудовия договор не е конкретизирана работата, за извършването на която и до завършването на която се наема работникът. Счита, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Ответната страна оспорва жалбата с доводи за недопустимост, съгласно чл. 280 ал. 2 т. 3 ГПК. Излага и доводи по същество на спора, но без да...