7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 122

гр. София, 14. 03. 2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 163 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв.Г. С. против определение № 701/21. 12. 2016г. по ч. гр. д. № 8746/2016г. на ОС-Пазарджик, с което е потвърдено определение № 8/16. 11. 2016г., постановено от съдия по вписванията при РС-Пазарджик, с което е отказано вписване на Удостоверение № 20160630101343/30. 06. 2016г. и Удостоверение № 20160630101441/30. 06. 2016г. на Агенция по вписванията - Търговски регистър за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. банк-клон България“ - по партида на имота и по партида на длъжника по 32 бр. договорни/законни ипотеки, подробно индивидуализирани в молба с общ рег. № 11057/16. 11. 2016г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ във вр. с чл. 2 и чл. 4, б.“л“ от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на цитирания текст, без да го тълкува систематично с оглед разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и да приложи чл. 263и, ал. 6 във вр. с чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ, уреждащ сходна хипотеза. Излага съображения, че на осн. чл. 4, б.“л“ ПВ на вписване...