Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ес Ти Си” ЕООД срещу решение №269 от 08. 10. 2018 г. по в. т.д.№327/2018 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №158 от 23. 03. 2018 г. по т. д.№172/2017 г. на ОС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от „Ес Ти Си” ЕООД срещу „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ иск за установяване съществуването на вземане в размер 497 023. 84 лв., включено в обявен на 05. 01. 2017 г. списък на предявените и приети от синдика вземания в производството по несъстоятелност на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/, изключено с определение по чл. 692 от ТЗ по т. д.№912/2008 г. на ОС Пловдив, което вземане да е възникнало в резултат от обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността с решение по т. д.№257/2014 г. на ОС Пловдив на договор за продажба от 03. 01. 2012 г. на контактен проводник от въздушната контактна мрежа на тролейбусния транспорт в [населено място] с дължина 190 900 кв. м. и от разваляне на споразумение за прихващане от 03. 01. 2013 г., сключени между „Ес Ти Си” ЕООД и „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/.

В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, поради разглеждането от въззивния съд на предпоставките за симулативност на процесния договор, без съдът да е бил сезиран от страните с такова искане, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които, уточнени от настоящия състав, съобразно т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса: Допустимо ли е в производство по чл. 694 от ТЗ да се преценява /по възражение на страна или служебно/ нищожността на договор, от който е породено или до който се отнася вземането, предмет на иска по чл. 694 от ТЗ, когато с влязло в сила решение, същият договор е обявен за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647 от ТЗ. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация – „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ не заявява становище.

Синдикът на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ не заявява становище.

Третото лице помагач на страната на страната на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ - Адвокатско дружество „Б., С. и Т.” заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел наличие на: 1. Сключен между страните договор за продажба от 03. 01. 2012 г., с който ответникът е продал на ищеца проводник от ВКМ срещу цена от 1 240 000 лв., която купувачът се задължил да плати в срок до 31. 12. 2015 г.; 2. Подписано на 03. 01. 2013 г. споразумение между страните, с което същите са се съгласили, че ответникът дължи на ищеца сумата 497 065. 51 лв., в това число 155 941. 84 лв. по 17 бр. фактури, съгласно приложение към споразумението и 341 123. 67 лв. – по договор за паричен заем от 14. 01. 2009 г., а ищецът дължи на ответника сумата 1 240 000лв. по договора за продажба, при което задължението на ответника е прихванато срещу вземането на ищеца до размер 497 023. 84 лв.; 3. Влязло в сила на 06. 01. 2015 г. решение №620/19. 12. 2014 г. по т. д.№257/2014 г. на ОС Пловдив, с което е уважен предявен от синдика на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ иск по чл. 647 ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 от ТЗ и е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за продажба от 03. 01. 2012 г., с който „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ е продал на ищеца проводник от въздушна контактна мрежа на тролейбусния транспорт. Посочил е, че с оглед обективираното изявление, съдържащо се в отговорите на искова молба по чл. 647 ал. 1 т. 3 от ТЗ и представляващо признание за привидност на волята на двете страни за настъпване транслативния ефект на договора от 03. 01. 2012 г., с оглед несъответствието на клаузите от договора с действителното фактическо положение /по отношение фактическата власт върху проводниците, предмет на договора/, ведно с признанието за нееквивалентност на престациите /по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ/, ведно с явния факт, че договарящите страни по договора за покупко-продажба са свързани лица /законният представител на двете дружества е едно и също физическо лице/ и с факта, че сделката е извършена в периода между подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ /която е подадена още през 2005 г./ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, може да се направи извод, че страните по договора за покупко-продажба от 03. 01. 2012 г. не са желали настъпването на неговото правно действие, респективно, че сделката е нищожна като привидна - абсолютно симулативна, от което следва и нищожност на споразумението от 03. 01. 2013 г., както поради неговата симулативност /косвени данни за която се съдържат и в заключението на ССЕ/, така и поради липса на основание. Изложил е съображения, че въззивникът черпи права от транслативното действие и двустранната реституция, предвидена в чл. 648 от ТЗ, предвиждаща връщането на даденото от третото лице и е предявил вземането си по реда на чл. 688 ал. 3 от ТЗ, като вземане, възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, като последица от уважаването на иска по чл. 647 от ТЗ - възстановяване на даденото по недействителната сделка в масата на несъстоятелността и връщане на даденото от третото лице, ако се намира в масата на несъстоятелността или признаване на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност. Изразил е становище, че с оглед недействителността на сделката покупко-продажба от 03. 01. 2012 г. и споразумението за прихващане от 03. 01. 2013 г., то липсва „дадено“ – плащане чрез прихващане от третото лице по обявената и за относително недействителна по реда на чл. 647 ал. 1, т. 3 от ТЗ сделка, съответно отречено е и качеството на ищеца на кредитор в производството по несъстоятелност с вземане от 497 023, 84 лв., което вземане да е възникнало по реда на чл. 648 от ТЗ в резултат от обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността с решение по т. д.№257/2014г. на ПОС на договор за продажба от 03. 01. 2012 г. В този смисъл е достигнал до извод, че не се касае за нововъзникнало вземане, а за вземане, възникнало до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, подлежащо на предявяване по реда и в сроковете, визирани в чл. 685 и чл. 688 ал. 1 от ТЗ.

Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищеца, чрез наведените фактически твърдения /наличие на очертано по основание и размер вземане, възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, което е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692 от ТЗ/ и отправеното до съда искане /за установяване съществуването на това вземане/, предмет на делото, като възможността да се извърши преценка на нищожността на договора, от който е породено или до който се отнася вземането, предмет на иска по чл. 694 от ТЗ, когато с влязло в сила решение, същият договор е обявен за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647 от ТЗ, е въпрос по правилността на решението, а не се отнася до допустимостта на същото, респективно касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението не може да бъде допуснато.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният в изложението правен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, възприел становище, че процесният договор, обявен за относително недействителен по реда на чл. 647 ал. 1, т. 3 от ТЗ с влязло в сила решение, е и нищожен поради наличие на абсолютна симулация, като предвид липсата на практика на ВКС по посочения въпрос, касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №269 от 08. 10. 2018 г. по в. т.д.№327/2018 г. на АС Пловдив.

Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.