Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
С решение № 3793 от 05. 06. 2019 г., постановено по адм. д. № 7151/2017 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на „В. София“ ЕООД, ЕИК 831727646, против ревизионен акт (РА) № Р-22222515010456-091-001/11. 04. 2017 г., поправен с РА № П-22222517061168-003-001 от 12. 04. 2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 935/15. 06. 2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София, в частта за допълнително установен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 329 379, 50 лв. и лихва 203 842, 98 лв. и е отменил РА в частта му за допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 31 975, 55 лв. и лихва 23 816, 05 лв., поради погасяването им по давност. Присъдени са разноски в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП в размер на 6 256 лв.
Срещу така постановеното решение, в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството, както и в частта за разноските, е подадена касационна жалба от „В. София“ ЕООД, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че изводите на съда са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, с експертните заключения и с практиката на ВАС по аналогични казуси. Възразява се, че доколкото за целите на определяне на финансовия резултат не са признати разходите по фактури, издадени от определени доставчици, то би следвало да не се признават и облагат и приходите от продажбите на услугите, придобити чрез използване на стоките и услугите, получени от тези доставчици. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски по списък за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание пред касационната инстанция оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 222 лв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението си Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-22222515010456-091-001/11. 04. 2017 г. и РА за неговата поправка в частта на допълнително установен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 329 379, 50 лв. и лихва 203 842, 98 лв. след преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи по доставки от „В. Т-64“ ЕООД, „Т. Аг“ ЕООД, „Г. С-БГ“ ЕООД и „Б. Д“ ЕООД за 2009 г. и за 2010 г. – по доставки от „Ивкони 1“ ЕООД, „Орбитекс Ко“ ЕООД, „Хидросън“ ЕООД, „Булексперт 08“ ЕООД, „Т. Аг“ ЕООД, „Г. С - БГ“ ЕООД, „Б. Д“ ЕООД, „Е. С“ ЕООД, „Божила - 0705“ ЕООД, „Кри Д“ ЕООД, „МИ 9“ ЕООД, „Крамекс 001“ ЕООД, „Никбо“ ЕООД, „Анида 54“ ЕООД, „Еврокънстракшън 1“ ЕООД, „Иби строй“ ЕООД и „Лари груп“ ООД. Съдът е мотивирал извод, че РА в тази част е издаден при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, включващи подробно описание на фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите, събраните доказателства в хода на делото, тълкуване на материалния закон и правни изводи. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА в тази част и неоснователност на жалбата.
В касационната жалба на „В. София“ ЕООД се правят оплаквания, че обжалваното решение е основано изцяло на недоказани твърдения на органите по приходите и изводи за нереалност на доставките, без да се вземат предвид ангажираните от дружеството доказателства – писмени документи, съставени при осъществяването на доставките, експертните заключения по извършените съдебно-счетоводни експертизи и свидетелските показания на лицата, участвали при осъществяването им, които в своята съвкупност установяват реалното извършване на разходите по фактурите, издадени от горепосочените доставчици, използването на тези доставки в дейността на дружеството и съответно отчитането на счетоводни приходи в резултат на тази дейност.
По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Не е било спорно по делото, че през ревизираните периоди 2009 г. и 2010 г. „В. София“ ЕООД е извършвало дейност по професионално почистване на сгради, офис площи, домове и помещения. За този период е ползвало право на пълен данъчен кредит по фактури за покупка на материали, стоки и услуги, свързани с основната му дейност. Дружеството притежава оригинали на всички включени в дневниците за покупки документи – фактури с право на ДК. С аргумент от наличието на влезли в сила РА, с които е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от изброените доставчици, органите по приходите са обосновали извод, че извършените разходи по тях са в нарушение на принципа за документална обоснованост по чл. 4, ал. 3 от ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО) – отм. и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО (ЗАКОН ЗЗД КОРП. П. О) /ЗКПО/. С оглед направените изводи за липса на реално извършени доставки, съдът е споделил изводите на органите по приходите, че финансовият резултат за съответната година следва да бъде увеличен на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с разходите по тях, тъй като те не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 ЗКПО – не отразяват вярно стопански операции. Съдът е обсъдил заключенията по извършените съдебно-счетоводни експертизи, като е посочил, че наличието на процесните стоки при РЛ, което не се оспорва, е ирелевантно, защото нямало доказателства, че те са доставени от посочения доставчик.
Решението в тази му част е необосновано и неправилно.
Основателни са оплакванията на касатора, че съдът се е задоволил да вземе предвид единствено наличието на влязъл в сила РА по ЗДДС за съответните периоди, като това обстоятелство му е послужило като основен и единствен мотив за отхвърляне на жалбата срещу процесния РА и за игнориране на всички други доказателства, ангажирани от „В. София“ ЕООД в процеса – счетоводни документи, съдебно-счетоводни експертизи и свидетелски показания. Навсякъде в първоинстанционното решение се коментира единствено и само наличието или липсата на доставка по смисъла на ЗДДС и се посочва, че предпоставките за признаване на данъчно събитие по смисъла на ЗДДС и за извод за „отклонение от данъчно събитие по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО“, какъвто законов термин няма, са идентични. Ако се приеме за правилен този извод на първоинстанционния съд, то наличието на влязъл в сила РА по ЗДДС, с който се отказва данъчен кредит, поради недоказаност на наличието на реална доставка, би водило до фактическа необжалваемост на РА, с който се отказва да се признае разходът по съответните фактури. Такава сила на присъдено нещо на мотивите на РА законодателят не е предвидил, поради което следва да бъдат обсъдени представените и ангажираните доказателства в съдебното производство и какви релевантни за облагането с корпоративен данък факти се установяват от тях.
Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а не на ЗДДС. В този смисъл неправилно съдът не е обсъдил основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което се посочва, че са налице първични счетоводни документи – фактури; ползването на услугите е по основната дейност на дружеството, като фактурите са съпроводени с договор, в който изрично са упоменати обектите, на които се извършва почистването, фактурите са придружени с приемо-предавателни протоколи за извършената работа; плащането по тях е единствено по банков път. Към всяка фактура за доставка на материали са приложени приемо-предавателни протоколи и складова разписка. В счетоводството на РЛ всеки доставчик има индивидуална партида, където автоматично от софтуерния продукт излиза справка с плащането по фактурата и номер и дата на банковото бордеро за извършения превод. Изписванията на материалите от склада става със заявка и искане на всеки отговорник на обект. Спазени са изискванията на чл. 4, ал. 3 от действащия към ревизирания период ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО) относно документалната обоснованост на стопанските операции и факти и съставяне на документите съгласно действащото законодателство. От допълнителното заключение от 03. 12. 2018 г. на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на съпоставимите приходи на спорните разходи възлиза на 5 606 933, 60 лв. – облагаема стойност; начислен ДДС – 1 121 386, 72 лв. и обща сума на реализираните приходи 6 728 320, 32 лв. Приходите от всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи, което се предпоставя от изискванията на принципа за съпоставимост на приходите с разходите. Стоката в момента на нейната покупка не представлява счетоводен разход, въз основа на който се формира финансов резултат за облагане. Стоката се превръща в разход, в момента в който тя бъде реализирана на последващ клиент. Когато става въпрос за продажба на стока, в момента в който стоката е продадена, тогава се признава отчетната стойност, т. е. цената на придобиване на тази стока като разход, който участва при формиране на счетоводна печалба или счетоводен резултат.
С оглед изложеното, съдебното решение, като необосновано и неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част, както и в частта на присъдените разноски в полза на Д“ОДОП“ – София.
Касаторът е направил искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по списък. От процесуалния представител на ответника своевременно е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение – 20 472 лв. за всяка една съдебна инстанция. Съобразно материалния интерес минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 7 862, 22 лв., като заплатеното такова, предвид обема на материалите, фактическата и правна сложност на делото, развило се в осем съдебни заседания пред първата инстанция, в хода на които са ангажирани множество доказателства и няколко експертни заключения, не се явява прекомерен.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3793 от 05. 06. 2019 г., постановено по адм. д. № 7151/2017 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „В. София” ЕООД срещу РА № Р-22222515010456-091-001/11. 04. 2017 г., поправен с РА № П-22222517061168-003-001 от 12. 04. 2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 935/15. 06. 2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 329 379, 50 лв. и лихва 203 842, 98 лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА № Р-22222515010456-091-001/11. 04. 2017 г., поправен с РА № П-22222517061168-003-001 от 12. 04. 2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 935/15. 06. 2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 329 379, 50 лв. и лихва 203 842, 98 лв.
ОТМЕНЯ решение № 3793 от 05. 06. 2019 г., постановено по адм. д. № 7151/2017 г. на Административен съд София-град, в частта на присъдените разноски в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, в размер на 6 256 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София да заплати на „В. София” ЕООД, ЕИК 831727646, сумата от 44 255, 67 (четиридесет и четири хиляди, двеста петдесет и пет лева, 67 ст.) лв. разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.