Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ОД на ДФ „Земеделие“/ -Благоевград, подадена чрез процесуалния му представител ст. юрк.. Г, против решение № 2263 от 29. 10. 2019 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 649/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/06/1/0/01998/2/01/04/02 с изх. № 01-013-6500/243 от 10. 04. 2019г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“- гр. Б.д, с който одобрената финансова помощ по Договор № 01/06/1/0/01998 от 28. 04. 2016г. е отказана изцяло и договорът е прекратен, като на ЕТ „А.Б-Т.“ е определено публично държавно вземане в размер на 24 447. 50 лв., съставляващо изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор № 01/06/1/0/01998 от 28. 04. 2016г., ведно със законната лихва върху тази сума и преписката е върната на органа за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. С решението ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати в полза на ЕТ „А.Б-Т.“ разноски в размер на 550 лв.

В касационната жалба на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Благоевград се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на АУПДВ, както и за присъждането на юрисконсутско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът – ЕТ „А.Б-Т.“ – оспорва касационната жалба в писмен отговор от 12. 12. 2019г. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Благоевград като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Благоевград е бил АУПДВ № 01/06/1/0/01998/2/01/04/02 с изх. № 01-013-6500/243 от 10. 04. 2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“- гр. Б.д, с който отказал изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 01/06/1/0/01998 от 28. 04. 2016 г и прекратил договора, като на ЕТ „А.Б-Т.“ е определено публично държавно вземане в размер на 24 447. 50 лева, представляващо изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор № 01/06/1/0/01998 от 28. 04. 2016г., ведно със законната лихва върху тази сума на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 9 и т. 23 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 и ал. 5 от Наредба № 14/28. 05. 2015г. за прилагане на подмярка 6. 1"Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., както и задължението, уговорено в чл. 3, ал. 3 от Договор № 01/06/1/0/01998 от 28. 04. 2016 г.

Административният съд правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. и създаването на новите алинеи 5 и 6 на чл. 20а от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/, на които е придадено обратно действие с пар. 5 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г.

За да отмени оспорения акт като незаконосъобразен, съдът е приел, че е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че не е спазена законово установената процедура. Според него в настоящият случай е приложим е редът, регламентиран в чл. 69 и следващи ЗУСЕСИФ. Така направеният извод е обоснован с обстоятелството, че подмярката 6. 1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. не попада сред изброените в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП, след като мярката 6. 1. не е сред посочените в чл. 9б, т. 1 то попада в обхвата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП. Възприет е извода, че за установяване и размер на публичните държавни вземания е приложим ЗУСЕСИФ.

Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като неправилно.

Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. От данните по делото се установява, подаденото от ЕТ „А.Б-Т.“ № 01/06/1/0/01998/с приложен към него бизнес план за подпомагане по подмярката 6. 1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. по реда на Наредба № 14 от 28. 05. 2015 г. е одобрено със заповед № 03-010-РД/204 от 21. 04. 2016 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“. Договорът за отпускане на финансовата помощ е сключен на 28. 04. 2016 г. Със заявление № 01/06/1/0/01998 подадено на 28. 03. 2018 г. едноличният търговец е поискала второ плащане в изпълнение на така сключения договор. След извършени проверки във връзка с заявката за второ плащане административният орган е установил, че са нарушени разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от Договор № 01/06/1/0/01998 от 28. 04. 2016г. и чл. 13, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 14 от 28. 05. 2015 г., в резултат на което е издаден оспореният АУПДВ.

Изложените факти сочат, че случаят изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намират приложение в случая. Това е така, защото значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 14 от 28. 05. 2015г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, а производството по тази наредба относно договора на ЕТ „А.Б-Т.“ е започнало преди 21. 04. 2016 г. и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – 5 години от датата на сключването му на 28. 04. 2016 г./. Този извод се подкрепя и от мотивите на законопроекта (754-01-79/15. 11. 2017), според които „доколкото програмния период е в напреднал стадий на осъществяване и част от мерките са стартирали, се предвижда започналите и недовършени до влизането в сила на този закон административни производства по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по чл. 96, ал. 1, т. 2, да се довършват по досегашния ред. От изложеното следва, че пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП не визира само и единствено производствата по издаване на административни актове за установяване на публични вземания, които да са започнали до влизане в сила на закона.

Основателен е доводът на касатора, а именно, че първоинстанционният съд не е съобразил § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 58/2017 г., в сила от 18. 07. 2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г./, според който предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. Следователно, ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което ДФ „Земеделие“ търси възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неспазване на чл. 13, ал. 1 от Договор № 01/06/1/0/01998 от 28. 04. 2016г. с ДФЗ и чл. 13, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 14 от 28. 05. 2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., за подаване на заявление за второ плащане в предвидения срок. То не попада в основанията за извършване на финансова корекция, регламентирани в чл. 70 ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 г. Тъй като това неизпълнение не съставлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, то не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания - по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е процедирано от издателя на акта.

В същия смисъл е и нормативната уредба в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), приета на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП. Според цитираните разпоредби на наредба 4/2018 г.: „За установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ, се издава решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ - РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Тъй като административният съд не е изложил мотиви за материалната законосъобразност на АУПДВ, то решението му се явява неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разноски в касационното производство.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2263 от 29. 10. 2019 г. по адм. дело № 649/2019 г. на Административен съд - Благоевград.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Благоевград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.