Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

С решение № 322 от 16. 05. 2019 г., постановено по адм. д. № 298/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, е отхвърлена жалбата на „С. Е. Г.” ЕООД (с променено след подаване на жалбата наименование „ЕКО ГРУП 66” ЕООД) срещу Ревизионен акт № Р-16001318001227-091-001/17. 09. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 671/27. 11. 2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с който на дружеството е отказано правото на приспадане и възстановяване на деклариран по реда на чл. 92 ЗДДС данък добавена стойност в размер на 24 681, 94 лв. по 15 бр. фактури, издадени от „Родопи – 3” ЕООД за данъчни периоди м. 11. 2017 г., м. 12. 2017 г. и м. 01. 2018 г.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „С. Е. Г.” ЕООД, чрез адв.. А, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за нищожност на РА. Касаторът твърди, че по делото са налични доказателства, обективиращи стопанските операции, респективно - реалността на доставките. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пазарджик и вместо него да постанови друго, с което да отмени РА. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез своя процесуален представител в представена по делото писмена защита възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят...